Какво представлява индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото и какво измерва той?  

Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) е годишен доклад, публикуван от Европейската комисия, чрез който се наблюдава напредъкът на държавите — членки на ЕС, в цифровото им развитие. Той съдържа профили на отделните страни, които да помогнат на държавите членки да набележат областите за приоритетни действия, както и тематични глави с анализ на равнище ЕС в четирите основни области на политиката: човешки капитал, свързаност, интеграция на цифровите технологии и цифрови обществени услуги. Освен това докладите по държави в рамките на DESI съдържат оценка на националните политики в областта на цифровите технологии и преглед на инвестициите и реформите във връзка с цифровите технологии в плановете за възстановяване и устойчивост.

Каква е връзката между DESI и цифровото десетилетие?

Предложената програма за политиката „Път към цифровото десетилетие“ ще използва показателите на DESI за мониторинг на напредъка при постигането на целите за 2030 г. Целите, определени в предложената програма за политиката на цифровото десетилетие, са организирани в четири основни направления: население с цифрови умения и висококвалифицирани специалисти в областта на цифровите технологии, сигурни и устойчиви цифрови инфраструктури, цифрова трансформация на предприятията и цифровизация на обществените услуги. Структурата на DESI и показателите бяха съответно адаптирани. След влизането в сила на програмата за политиката, което се очаква до края на 2022 г., данните от DESI ще бъдат включени в годишен доклад относно „Състоянието на цифровото десетилетие“. Този доклад ще предостави цялостен преглед и оценка на цифровата трансформация в ЕС.

Какви са цялостните резултати на държавите — членки на ЕС, в областта на цифровите технологии според тазгодишния DESI?

Що се отнася до класирането като цяло, Финландия, Дания, Нидерландия и Швеция имат най-напредналите цифрови икономики в ЕС, следвани от Ирландия, Малта и Испания. Най-нисък резултат в DESI имат Румъния, България и Гърция. Данните показват, че Италия, Полша и Гърция са постигнали най-голям напредък през последните 5 години.

Основни констатации в DESI за 2022 г. в четирите области на политика

Цифрови умения

В областта на цифровите умения само 54 % от хората имат поне основни цифрови умения, докато 87 % от хората използват интернет поне веднъж седмично (с 1 процентен пункт повече в сравнение с предходната година). Целта на пътя към цифровото десетилетие е до 2030 г. най-малко 80 % от гражданите да притежават поне основни цифрови умения. Все още не се е реализирало очакването, че увеличеното използване на цифрови инструменти по време на пандемията ще стимулира цифровата грамотност. Данните показват, че достъпът до интернет не е достатъчен, за да се придобият подходящите умения и цифровите инструменти да се използват пълноценно. Финландия, Нидерландия, Ирландия и Швеция са най-напреднали в областта на уменията, докато Румъния и България са изправени пред значителни пропуски. Успоредно с това повечето работни места днес изискват цифрови умения — от основни до усъвършенствани, и този недостиг е основна пречка за предприятията от ЕС да постигнат напредък в цифровата икономика.

Свързаност

Данните за свързаността показват, че макар ЕС да има пълно покритие с основна широколентова инфраструктура, 70 % от домакинствата могат да се възползват от стационарни мрежи с много голям капацитет (VHCN) с потенциал да осигурят гигабитова скорост, което представлява увеличение с 10 процентни пункта в сравнение с предходната година. Понастоящем 50 % са обхванати от оптични мрежи (FTTP) спрямо 43 % през предходната година. Въпреки известен общ напредък през 2021 г. в много държави членки продължава да съществува значително разделение между градските и селските райони. Докато Малта, Люксембург, Дания, Испания, Латвия, Нидерландия и Португалия са най-напредналите държави членки по отношение на общото покритие с VHCN (всички с повече от 90 % от обхванатите жилища), в Гърция само едно от пет домакинства има достъп до VHCN. Покритието с 5G в населените райони нарасна значително до 66 % през 2021 г. в сравнение с 14 % през предходната година, като достигна много високи равнища в държави като Италия, Дания, Нидерландия и Германия. В зависимост от използваните честотни ленти обаче нивата на ефективност варират по отношение на скоростта и капацитета. Пътят към цифровото десетилетие определя целта до 2030 г. всички крайни потребители с фиксирано местоположение (като например домакинства и предприятия) да бъдат обхванати от гигабитова мрежа, а всички населени райони — от безжични високоскоростни мрежи от следващо поколение с поне равностойни на 5G експлоатационни характеристики.

Интегриране на цифровите технологии

Що се отнася до интегрирането на цифровите технологии, последните данни показват, че през 2021 г. едва 55 % от МСП имат поне основно равнище на внедряване на цифровите технологии, със значителни различия между държавите членки (от 86 % в Швеция и 82 % във Финландия до 25 % в България и 22 % в Румъния). За да се постигне целта за цифровото десетилетие, най-малко 90 % от МСП в ЕС следва да имат основно равнище на цифров интензитет до 2030 г. Основен цифров интензитет означава, че дадено предприятие използва най-малко 4 от 12 подбрани цифрови технологии (като например изчисления в облак, софтуер за планиране на ресурсите на предприятието, ИИ, социални медии и продажби онлайн). Данните показват, че предприятията стават все по-цифровизирани, но използването на усъвършенствани цифрови технологии остава слабо и варира в зависимост от разглежданата технология. Въпреки че използването на изчисления в облак достигна до 34 % от предприятията в ЕС през 2021 г., внедряването на технологии за анализ на големи данни и технологии в областта на ИИ остава значително по-ограничено: само 8 % от предприятията в ЕС са използвали ИИ (през 2021 г.) и 14 % големи данни (през 2020 г.). Съгласно политическото споразумение относно предложения път към цифровото десетилетие най-малко 75 % от дружествата следва да използват технологии в областта на ИИ, на изчисленията в облак или на големите данни до 2030 г.

Цифрови обществени услуги

В областта на цифровите обществени услуги DESI наблюдава онлайн предоставянето на обществени услуги, като оценява държавите членки в зависимост от това дали е възможно да се завърши всяка стъпка от ключови услуги (като запазване или промяна на час в болница, обжалване на съдебно решение, заявка за екологично разрешително и създаване на предприятие) изцяло онлайн и до каква степен те са на разположение трансгранично. Оценките (описващи до каква степен услугите се предоставят онлайн) достигнаха 75 от общо 100 пункта за цифровите обществени услуги за гражданите и 82 от общо 100 пункта за предприятията. В това отношение Естония, Дания, Финландия и Малта имат най-високи резултати в DESI, а Румъния и Гърция са с най-ниски резултати. В Пътя към цифровото десетилетие се определя като цел до 2030 г. всички основни обществени услуги за гражданите и предприятията да се предлагат изцяло онлайн. Въпреки постигнатия напредък има много възможности за подобрение по отношение на наличието на трансгранични цифрови обществени услуги, тъй като в сравнение с предоставянето на националните цифрови обществени услуги резултатите за трансграничните услуги са с 13 пункта по-ниски за гражданите и с 14 пункта по-ниски за бизнес услугите.

Какви са източниците на данните?

По-голямата част от показателите на DESI се предоставят от Евростат — статистическата служба на Европейския съюз. Някои показатели за широколентовия достъп се събират от службите на Европейската комисия от държавите членки чрез Комитета за регулиране на съобщенията. Други показатели, като например някои показатели за електронното управление и широколентовия достъп, се извличат от данни, получени в рамките на проучвания, изготвени за Комисията. Пълният списък на показателите, точните определения и източниците може да бъде намерен тук.

Как Комисията присъжда на дадена държава членка индивидуална оценка?

За да изчисли общия резултат в DESI на дадена държава, Комисията придава специфична тежест на всеки набор и подмножество от показатели, както и на равнище отделен показател. По-голямата част от отделните показатели в рамките на всяко подизмерение бяха счетени за еднакво важни и поради това получиха еднакви тежести в рамките на съответното подизмерение. Показателите, измерващи постигането на целите на Пътя към цифровото десетилетие, бяха счетени обаче за по-важни и поради това имат двойно по-голяма тежест в рамките на тяхното подизмерение. Претеглянето не се е променило в сравнение с последното издание на доклада. Повече подробности можете да намерите в методологичната бележка за DESI. Освен това инструментът за визуализиране на данни дава възможност за промяна на теглата на четирите измерения на индекса според личните предпочитания.

Как са отразени националните плановете за възстановяване и устойчивост в публикувания анализ?

В докладите на DESI по държави се анализират резултатите на държавите — членки на ЕС, въз основа на индекса, описват се най-важните инициативи на политиката в областта на цифровите технологии по държави и след това се определят основните предизвикателства пред тях. Държавите — членки на ЕС, са поели ангажимент да изразходват поне 20 % от националните си средства в рамките на своите планове за възстановяване и устойчивост за подпомагане на цифровата трансформация. Към днешна дата общо 127 млрд. евро, представляващи 26 % от общия размер на отпуснатите средства по 25-те плана, одобрени от Съвета на Европейския съюз, подкрепят цифровата трансформация. Докладите на DESI по държави включват обобщение на цифровите аспекти на националните планове за възстановяване и устойчивост, когато те са одобрени от Съвета, предвид мащаба и значението на Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) и решаващата роля, която това финансиране може да играе за преодоляването на тези предизвикателства.

Ако има толкова голяма разлика между настоящата ситуация и целите за 2030 г., какво ще направи Комисията, за да помогне за преодоляване на изоставането?

Очаква се плановете за възстановяване и устойчивост да окажат значително въздействие върху плановете за цифрово развитие, тъй като държавите — членки на ЕС, са поели ангажимент да изразходват поне 20 % от своите национални средства за цифрови технологии.

Рамката за управление по програмата за политиката на цифровото десетилетие, която наскоро беше предмет на политическо споразумение между съзаконодателите на ЕС, също ще спомогне за преодоляването на това изоставане спрямо целите. Комисията първо ще разработи прогнозни траектории на ЕС за всяка цел, за да се проследи напредъкът. На свой ред държавите членки ще представят национални стратегически пътни карти, в които се очертават техните национални траектории и действията, които ще предприемат за постигането им, включително планираните регулаторни мерки и инвестиции. Напредъкът по европейските и националните траектории ще бъде оценен чрез DESI, както е представено в доклада за цифровото десетилетие. Освен това многонационалните проекти следва да обединяват инвестиции от финансови ресурси на ЕС, включително от Механизма за възстановяване и устойчивост, както и от държавите членки. Други публични и частни субекти могат да инвестират в проектите, когато това е целесъобразно. Комисията ще помогне на държавите членки при набелязването, създаването и изпълнението на многонационални проекти. Тези проекти могат да включват, наред с другото, обща инфраструктура и услуги за данни, блокова верига, високопроизводителни изчислителни технологии.