Последните данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че износът на български стоки към трети страни продължава да се забавя осезаемо на база на първото полугодие на 2023 година. Анализът показва, че стойностният обем на износа на стоки за първите шест месеца намалява с 3.1% на годишна база.
По-детайлният поглед показва, че от януари до юни бизнесът в странта е произвел и експортирал стоки на стойност 44.4 млрд. лв. За същия период през 2022 година, стойността на износа е бил 45.8 млрд. лв – или с 1.4 млрд. лв повече. На практика свиването на износа на стоки, произведени в България, с 3.1% е в тези нива до голяма степен и заради забавения ръст на инфлацията.
От икономическа гледна точка, случващото се през първото полугодие далеч не трябва да бъде тълкувано като сериозен икономически казус. През 2022 година, заради рекордните нива на на инфлация, износът от България се увеличаваше с двуцифрени темпове и счупи всички рекорфи. На годишна база, страната завърши 2022 година с ръст от близо 40 на сто и рекордните близо 95 млрд. лв общ приход от експорта.
Сега данните от НСИ показват, че само в рамките на месец юни експортът от България е на стойност малко над 7.3 млрд. лв., което е с близо 16% под нивата от същия период на 2022 г. Трябва да се отбележи обаче, че именно през юни миналата година бе отбелязан абсолютният рекорд – продадени стоки за близо 8.7 млрд. лв.
Любопитен детайл е че за първото полугодие експортът към Европейския съюз се свива с 6.3 на сто, докато към третите страни се увеличава с малко над 3 на сто. Юни на 2023 година е и третият месец със спад на износа от началото на 2021 г. Намаление се отчита както в експорта за Европейския съюз, така и в този за страните извън Блока.
Бумът на износа започна още с увеличаването на поръчките по време на COVID възстановяването, а благодарение на високата инфлация през 2022 г. – основно на енергийните продукти – чупеше рекорди. Така индексът на НСИ показа, че през 2022 г. продажните цени на стоките зад граница са нараснали на годишна база с близо 27% миналата година. В някои сектори, като енергетиката, ръстът достигаше дори 90%.
И след всички тези рекорди и изкривявания, пазарите, нивата на цените и инфлацията се нормализират. През първото тримесечие продажните цени са били по-ниски спрямо същия период на миналата година с около 2%. В енергийния сектор – при петрола и продуктите от него, както и при газа – цените вече са с около 20% по-ниски.
Така например за най-големия търговски партньор на България извън ЕС – Турция – износът, който до голяма степен е от петролни продукти, спада с 10% до 2.6 млрд. лв от началото на годината. Другите най-големите пазари за българските стоки са в Обединененото кралство (1.3 млрд. лв), САЩ (1 млрд. лв), Китай (1 млрд. лв) и Украйна (970 млрд. лв).
Що се отнася до вноса в странта, спокойно можем да кажем, че родният импорт е доминиран от три страни – Турция, която е внесла стоки за малко над 4 млрд. лв за първото полугодие, следвана от Китай и Русия, които са с близки стойности по близо 2.7 млрд. лв. Четвъртият най-голям вносител у нас е САЩ, като американските компании са внесли продукция за едва 700 млн. лв.
Все пак продажбите на стоки с висока добавена стойност като машини все още растат. Според статистиката към месец юни те достигат 3.9 млрд. лв. към третите страни, което е с около 70% над нивото за същия период на миналата година. Друго голямо перо – износът на храни също все още расте с около 16% до 2.6 млрд. лв.
Вносът в България също спада и за първата половина от годината той достига 48.8 млрд. лв. Това представлява спад с малко над 6% на годишна база. При износ за 44.4 млрд. лева, търговския дефицит на страната от началото на годината е около 4.4 млрд. лева.
