Доц. Кирчо Атанасов е дългогодишен директор на Образцова математическа гимназия “Акад. Кирил Попов” – гр. Пловдив, заместник-министър на образованието в периода 2005-2009 г., член на комисията по образование и наука в 42-то Народно събрание, почетен гражданин на град Пловдив. Освен това той е автор и ръководител на проекта “Народните будители и Аз”, който има за цел да възстанови почитта към Деня на Народните будители.
Повод за разговор даде общоградското шествие, организирано за първи път в Пловдив за тържественото отбелязване на 1 ноември. В него се включиха училищата от град Пловдив, представители на местната власт, духовенството, образователните институции, както и видни бизнесмени.
Използвахме случая, за да говорим с доц. Атанасов за една от най-важните теми за бизнеса – връзката между работодателите и учебните заведения.
Кои свои идеи успяхте да осъществите като заместник-министър на образованието?
Една от идеите, които успях да осъществя, беше въвеждането на “Ден на ученическото самоуправление”. През 2000 г., след като се създаде цялата концепция за отбелязването му, празникът най-напред се проведе в ОМГ “Акад. Кирил Попов”-гр. Пловдив. От 9 май 2006 г. денят започна да се отбелязва в цялата страна.
Накратко идеята на това събитие е учениците да управляват училището, като заместват учителите, директора, заместник-директорите, секретаря, домакина, както и останалите административни длъжности. Учителите присъстват по време на часовете, но обикновено стоят на последния чин и нямат право да се намесват в хода на урока, който ученикът преподава.
В края на деня върху специално изработени бланки директорът, учителите, учениците, както и всички останали служители в училището вписват своята оценка за работата на учениците. На база въпросното оценяване се определя най-добър заместник на класния ръководител, най-добър заместник на учител по определен предмет, най-добър заместник на директора и т.н.
На следващият ден пред цялото училище директорът съобщава резултатите от оценяването и награждава учениците с грамоти. Денят на ученическото самоуправление към днешна дата се отбелязва в цялата страна.
Друга идея, която успях да осъществя, беше да създам и да ръководя Националната конференция за учители с добри практики „Училището – желана територия за ученика“ в периода от 2005 г. до 2009 г. През тези години в нея взеха участие над 8000 учители, като много от тях водеха свои ученици, които също се включваха като лектори. Конференцията, както и Денят на ученическото самоуправление, също се провежда до днес.
Третата идея, която реализирах, беше да разработя и през 2008 г. да утвърдя професията „Компютърен график“. Нейните основи отново бяха положени в ОМГ “Акад. Кирил Попов”-гр. Пловдив, в профила „Компютърна графика и дизайн“, създаден през 2000 г.
И не на последно място, четвъртата идея, която осъществих, беше да разработя структурата на средното образование от 8 до 10 клас, както и профилиращата и професионалната подготовка в 11 и 12 клас, по която система в момента се осъществява обучението в училищата в България.
Какво трябва да се промени в образованието, за да бъдат кадрите по-адаптивни към нуждите на бизнеса?
Определено трябва да се засили практическата насоченост на образованието по всички предмети и във всички класове, особено в 11 и 12 клас. За тази цел бизнесът трябва да се активизира, като осигури реални работни места за стажуване на учениците, особено в 11 и 12 клас. След това фирмите, които поемат такъв ангажимент, е хубаво да отделят средства за стипендии за обучение във ВУЗ, а след това да осигурят реални работни места в компанията.
Може ли да се твърди, че един възпитаник на математическа гимназия може много по- бързо да се впише в бизнеса, отколкото възпитаник на езикова гимназия и ако да, защо?
Учениците и в двете училища имат висок потенциал, но тяхното вписване в бизнеса след завършване на средно образование зависи само и единствено от тяхното професионално насочване, а не от типа на завършеното училище.
Що се отнася до частните училища, в тях до известна степен образованието се преплита с бизнеса, най-малкото защото собственикът им е частно лице. Доколко обаче кадрите, които се обучават там, имат подготовка за реалната работна среда и помага ли им по някакъв начин фактът, че училището е собственост на представител от бизнеса?
Това, че собственикът на частното училище е бизнесмен, имаше значение до преди 5 години, когато държавата започна да финансира и частните училища. Тогава голяма част от средствата се инвестираха в професионалното обучение и реализация на учениците.
Сега обаче фактът, че собственикът е бизнесмен почти не помага, тъй като вниманието му, освен че е насочено в създаване или подобряване на материалната база, е заето и с въвеждането на подходящите профили и професии, които да въведат учениците в неговия бизнес.
Разбира се, той би трябвало да има по-големи възможности от държавните и общински училища.
Живка Аджеларова
