Коя е общата посока, към която се стремят агробизнесът и науката? – разговор с проф. Теодора Георгиева

34

Един от лекторите, взели участие в конференцията Digital4Agro “AGRO 4.0 ПОГЛЕД В БЪДЕЩЕТО” организирана в Пловдив под егидата на Министерството на земеделието на Република България, е проф. Теодора Георгиева – преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и главен експерт към Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, допринесла много в областта на иновациите и трансфера на технологии. С проф. Георгиева разговаряхме за новата магистърска програма в СУ „Св. Климент Охридски“, на която тя самата е директор, за работата по различни проекти от страна на Стопанския факултет към същия университет, както и за съвременните технологии.

Здравейте, проф. Георгиева! От тази година Стопанският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ предлага нова магистърска специалност – „Иновации и дигитална трансформация на агробизнеса“. Моят въпрос към Вас е кои качества развиват у себе си студентите по време на обучението?

Здравейте! Най-напред благодаря за този разговор! Това е много важен въпрос. Тук на този форум ще си говорим за подготовка на човешки ресурси за бизнеса, в това число за агросектора и агробизнеса като цяло. Това, което ние се опитахме да постигнем с подготовката на магистърската програма „Иновации и дигитална трансформация на агробизнеса“, е да оформим един комплекс от знания, които студентите да придобият. Тези знания не са дотолкова специализирани в земеделието и животновъдството, а са свързани по-скоро с въпроса какво могат да използват като възможности работещите в този бизнес, за да направят своята дейност по-ефективна. В това отношение аз се радвам, че успяхме да включим подходящи дисциплини, да привлечем много стойностни експерти от практиката и академичните среди, да подготвим информация за различни политики, програми, включително финансови инструменти в областта на агробизнеса, наред с това да представим международни стандарти, които са изключително важни за цялата агрохранителна верига, тъй като използването им дава видимост и възможност на производителите да се сравняват със своите конкуренти на международна основа. Разбира се, както подсказва и името на магистърската програма, ние предлагаме дисциплини, свързани с предприемачество и иновации, стратегическо управление, дигитална трансформация на различни процеси, включени в агрохранителната верига, наред с това имаме и дисциплини като „Развитие на селски райони“, „Селски аграрен туризъм“, които от своя страна допълват картината, също така отделяме внимание и на въпроса за създаване, развитие и управление на интелектуална собственост или интелектуален капитал, който на пръв поглед не е сред основните, но безспорно има много важна роля за успеха на производителите в този сектор.

В свое неотдавъшно интервю говорите за сътрудничеството на Стопанския факултет с различни университети и научни институти от Китай, които работят в областта на иновациите и новите технологии в агробизнеса. С кои страни от Западна Европа обаче има установено сътрудничество и по кои проекти се работи съвместно?

Стопанският факултет на Софийския университет уверено работи по международни проекти. На тази основа учебното заведение към момента е един от четирите висши училища в България, които имат статут на изследователски университети. Това означава, че ние имаме проекти в областта на „Еразъм“, които са свързани както с развитие на компетенции на студентите, така и на академичния състав. Наред с това имаме участия в европейски консорциуми, по програмата на Съюза за финансиране на научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, както и по други програми на Европейската комисия, които също са насочени към развитие на научни изследвания и иновации. Обменяме идеи с държави от Източна и Западна Европа – Англия, Франция, Белгия, някои от Скандинавските държави и, разбира се, Китай като основен фактор в глобалната конкуренция и в областта на агросектора. Бих могла да кажа, че в момента подготвяме една конференция, която е съвмесна с Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и всички държави от Централна и Източна Европа, включително България. Тъй като конференцията предстои да се проведе в началото на ноември и вече имаме заявени презентации, доклади, научни разработки, анализи от поне десетина държави, включително Китай. Ще имаме възможност да представим бизнеси, които работят в областта на селското стопанство и оперират в рамките на взаимодействието на тези държави. Мисля, че ще бъде един интересен както научен, така и бизнес форум и ще се радвам на това взаимодействие, на тази синергия между нашата магистърска програма и всички тези инициативи. Като говорим за взаимодействие, тук е мястото да спомена, че всъщност в магистърската програма като съпътстващи събития ние също имаме инициативи да поканим гост-лектори от страна на бизнеса, да отидем при фирмите в областта на агросектора, за да видим как на практика се случват нещата. Подобна е практиката в Техническия университет и други висши училища в страната, като целта е подготовката на студентите да бъде действително комплексна и практически ориентирана.

Кои иновативни технологии се разработват в момента и предстои да навлязат в употреба в близките 2-3 години?

Разбира се, иновативните технологии са свързани основно с дигитализацията, но също така и с екополитиката, екоприложението и всичко, което намалява вредния отпечатък на човека и човешката дейност върху околната среда. И това не е случайно, тъй като са едни от основните приоритети както на България, така и на Европейския съюз на глобално равнище. В тази област са ориентирани голяма част от финансовите инструменти и всъщност това ще преследваме и ние – дигитализация на процес с цел подобряване на ефективността, оптимизация на разходите, обръщане вниманието и адресиране към нуждите на крайните потребители, като наред с това и постигане целите на устойчивото развитие.

Кои са критериите, по които проекти на частния бизнес могат да бъдат одобрени за държавно финансиране?

По принцип проекти, които могат да получат публично финансиране, са свързани с въпроса хората от бизнеса да имат ясна представа какви са техните цели, какъв е конкретният резултат, който те искат да постигнат. Много често изискване на финансиращите инструменти е този резултат да има вградена иновация в себе си, т.е. да включва внедрявването на нещо ново. Друго много важно е проектът да е добре разписан, много ясно да са представени основните дейности и да е създадена добра представа как новите идеи и продукти могат да бъдат реализирани на пазара в съответствие с изискванията на конкретните финансови инструменти.

По какви проекти работите в момента?

В момента аз и моите колеги работим по проекти, свързани със създаване и развитие на мрежи и предлагане на различни услуги в рамките на тези мрежи. Такава мрежа в областта на агросектора е „AgroHub“, който е ситуиран в Пловдив, и създаденият на негова основа дигитален европейски иновационен Hub, който ще стартира своята дейност съвсем скоро, може би най-късно до един-два месеца. Този проект е с продължителност четири години и неговата основна задача е да приближи дигиталните технологии до земеделските производители. Наред с това мога да спомена и още един проект, свързан с дигитализация. Наречен е най-общо “Adma Trans4mers” и това е неговата основна цел – да осигури дигиталната трансформация на малки и средни предприятия. В този проект участват над 30 партньори от различни европейски държави и те предлагат един много богат набор от обучения, консултации и компетенции, от които малките и средни предприятия могат да се възползват. Тук не мога да пропусна и Европейската мрежа на предприятията, която вече не е само Европейска, а действа в над 60 държави по всички континенти, в това число и България, и предлага едни изключително големи възможности главно на малки и средни предприятия, които имат идеи да използват нови технологии в развитието си или пък, ако имат създадени собствени такива, да ги предоставят на външни партньори.

Интервю на проф. Теодора Георгиева от Живка Аджеларова