За трета поредна година StartUP World Cup България търси най-иновативния и перспективен стартиращ бизнес у нас. Мисията на надпреварата е да подпомага в развитието и растежа на иновационните и технологични екосистеми в региони по цялата планета.
На 13 юни България ще излъчи своя финалист, който ще пътува до Силициевата Долина в Калифорния за големите финали, където ще влезе в надпревара за 1 млн. долара с победителите от останалите локални надпревари.
До старта на големия национален финал, “CEO Forum” и “DiTech” ще ви запознаят с членовете на журито тази година, което ще има нелеката задача да избере победителя в StartUP World Cup България за 2023 година.
Здравейте, г-н Василев! Вие за поредна година сте част от журито на StartUP World Cup България. Какво Ви мотивира отново да се включите в надпреварата?
Тази година, както и предишните, водещата мотивация за мен е самата кауза да се насърчава предприемачеството като цялостна култура. Изключително важно е тази култура да стане общоприета и, доколкото е възможно, да се наложи като някаква норма на поведение за повече хора. В това отношение подобен тип формати са много полезни, защото дават поле за изява на много хора, дръзнали да скочат в дълбокото и да се опитат да развиват своя идея.
Нещо повече – конкретно този формат касае начинания, които са придобили вече някаква форма и са стигнали по-напреднал етап на развитие. Подобен тип проекти още повече имат нужда, първо, от видимост в обществото и, второ, от валидация, която могат да получат като обратна връзка от участието си именно в такива формати. Не на последно място за самите стартъпи е важно да свикнат с това да представят идеята си по убедителен начин пред всяка публика. Защото това е нещо, което те първа ще им се случва все по-често.
Моята мотивация да участвам е именно тази и се радвам, че на база опита, който имам, мога да бъда полезен с тази обратна връзка.
Вие засегнахте въпроса за значението на подобен тип надпревари, затова бихте ли разказали още малко по тази тема? Каква добавена стойност носят подобни състезания за самите участници извън рамките на инициативата?
Както споменах вече, ползата се състои от две части. От една страна, стои обществената значимост, заради това, че подобен тип събития дават видимост, чуваемост и популярност на предприемачеството в обществото. Това е от голямо значение, тъй като ще ни даде възможност да разширим този „балон“, така че той да се превърне в общоприета норма, в нещо, към което ако щете и децата да се стремят. Нещо, което да е част от културата ни.
От друга страна ползата е за самите предприемачи, защото във всяко едно състезание човек подобрява нещо в това, което прави. Защото си „сверява часовника“ с другите, получава обратна връзка. То е като при спортистите. Всяка една итерация на това да разкажеш за идеята си, ти дава нещо допълнително – или друга нова идея, или допълнителен въпрос, който може да не си се питал до този момент, но който да се окаже важен и да отключи някакво подобрение или промяна в начинанията. Така че това при всички положения е важно.
Да не говорим, че първо в една прохождаща екосистема, каквато все още е българската, макар и стигнала в развитието си донякъде, този момент с изявата, с това да се представиш, да можеш да спечелиш публика, било то партньор или жури, е изключително важен. Винаги е било някакво предизвикателство на база наблюденията, които имам. Често сме способни да създадем продукт или услуга, които да са добри и да имат полза за пазара, но като че ли не успяваме да ги представим, както трябва. А при това положение трудно можем да си позволим да мечтаем и да се стремим към нещо по-голямо.
Ако говорим за родния стартъп климат Endeavor е една от организациите, които наистина имат сериозен поглед над екосистемата и това как се развива цялостно картината в България. В тази връзка как бихте оценили напредъка през последните няколко години в това направление?
Както е казал Вазов, „бавно и полека, пораснахме с няколко века“ през последните години в това отношение. Предприемаческата екосистема като такава се състои от три основни компонента – капитална инфраструктура, спомагателна инфраструктура и законова рамка. И трите претърпяха доста сериозно развитие особено през последните 2-3 години. И то до такава степен, че ми се струва да сме стигнали момента, в който малко или много имаме всички части на една машина, способна да произвежда систематичен успех.
Имам предвид, че що се отнася до капиталната инфраструктура, към днешна дата мисля, че има активни 17 или 18 местни фонда, които относително добре покриват целия спектър на развитие на един предприемачески проект, като се започне от ниво идея и се стигне до зрял бизнес. Особено що се отнася до ранната фаза, там има доста наличен капитал. Така че една добра идея в момента почти на 100% би могла да намери подходящото финансиране.
Има още какво да се желае обаче в зрялата фаза. Там има само 2-3 по-активни фонда. Надяваме се скоро да има и други, с които да привлечем и международно финансиране. Като цяло обаче целия спектър е покрит добре.
Същото се касае до голяма степен и за подпомагащата инфраструктура. Организациите, които се грижат за това предприемачите да имат достъп до ноу хау, до таланта, до капитала. Хубавото е, че до момента не само се създадоха, но и израснаха организации, които са фокусирани в отделните етапи на това развитие.
Същото касае и организации, които развиват или привличат талант, като „Тук-Там“ Телерик Академия, SoftUni, Best School и така нататък. Тези компоненти позволяват вече много по-структурирано да се подпомага развитието на едно предприемаческо начинание и то да има ресурс, с който да се развива от самото си начало до зрялата си фаза.
Вече имаме и първите реални резултати на такъв систематичен успех и емблематичен в това отношение е Payhawk, чийто успех вече не е плод на грешка на природата, както се изразяваше един приятел и предприемач тук, а е наистина резултат от труд и планиране, систематична подкрепа от една такава екосистема.
Какви са новините покрай Endeavor, за които може да ни разкажете?
Това, което ни предстои, е мащабиране на дейността ни още повече. Към момента имаме структурирани три програми, фокусирани към компаниите в малко по-зряла фаза на развитие, със съответните нюанси, както и към такива, които са в по-начална фаза на растеж. За тях е програмата Dare to Scale , която тази година ще има своето пето издание. Тя се доказа като един добър и полезен формат.
Успоредно с това имаме други две програми съответно за компании в по-зряла фаза, които те първа излизат на международния пазар или вече имат присъствие там и търсят разрастване. Така че по най-нов план и в трите програми има много интересни компании, които ще се развиват.
Това което ще търсим като развитие е и разрастването на някоя от нашите програми в съседните държави особено в Западните Балкани. Защото си даваме сметка, че дори и българската екосистема да се развива добре, което е факт, това трябва да продължи. Въпреки това ние винаги ще страдаме от факта, че в очите на международните инвеститори сме доста малък и рисков пазар, при това почти на последно място в регион на малки и рискови пазари. Шансът, който имаме, за да преодолеем този стереотип, е като променим историята.
Всъщност не говорим за един малък и рисков пазар, а говорим за един регион, който сам по себе си вече стигна около 50 милиона население. Талантите, налични във всяка една от тези държави, са много. Освен това става въпрос за екосистеми, които са добре обвързани помежду си. В този смисъл за един инвеститор би имало много по-голям смисъл да гледа такъв регион, където има възможност да влезе с инвестиция, например, в България, но в същото време да наблюдава пазарите в Румъния, Сърбия и т.н. Което вече прави нещата доста по-различни и, надяваме се, доста по-привлекателни.
Заради това ние от Endeavor имаме представителство и в Гърция, и в Румъния, и в Турция, с отделни офиси. В София спечелихме мандата да развиваме дейността в Западните Балкани. Всъщност това е нашата амбиция – да обвържем всички ресурси, които имаме в региона, и да подпомогнем тези между системни връзки. Което вече от 2022 година започна да се случва, надявам се през 2023 да се развие.
И другото голямо направление, в което искаме да продължим да работим активно, е това да подпомагаме всички останали участници в екосистемата ни, за които споменах и по-рано. Да изградят свой собствен капацитет и да са ресурсно обезпечени, за да могат всеки един от тях в своята си ниша да развие своята дейност и да бъде още по-активен и полезен. Защото това прави една екосистема силна. Няма смисъл да имаш един голям играч, който покрива всичко, а е важно да имаш множество добре развити и обезпечени организации, всяка от които е специализирана в своето направление. Нашата роля е да подпомогнем развитието на всички тези организации.
Какви са Вашите лични очаквания за тазгодишния кръг на StartUP World Cup България и какви качества трябва да притежава един стартъп, за да Ви впечатли?
От предишните издания, когато съм участвал, забелязах някаква прогресия по отношение на здравостта на представяните проекти и на начина, по който се представят. Надявам се, че тази прогресия ще продължи и тази година и ще видим предприемачи, които много по-ясно артикулират полезността и добавената стойност на своето начинание за избрания от тях пазар. Защото най-важното за едно начинание е то да носи някаква стойност на потребителите и да е релевантно за тях.
Много се надявам да видя предприемачи, които са напипали достатъчно голям проблем за достатъчно голям пазар и успяват да артикулират решението достатъчно добре. Също много важно е да осъзнават важността на това, че едно успешно начинание се реализира от добър екип.
Биография:
Момчил Василев е изпълнителен директор на Българския офис на глобалната предприемаческа мрежа Endeavor.
Момчил има над 25 години професионален опит в управлението и бизнес развитието на компании в различен стадии на развитие. В продължение на 17 години е част от екипа на PricewaterhouseCoopers, ръководещ проекти в областта на одита, сливанията и придобивания, и организационно преструктуриране, достигайки до позицията „Старши мениджър“. Преди да се присъедини към Ендевър ръководи дейността „Корпоративно развитие“ в инвестиционна компания развиваща проекти в различни индустрии. Той е и активен ментор и инвеститор в технологични компании.
Завършва магистърска степен в областта на икономиката в УНСС, както и програмата по предприемачество в Харвардския университет в Масачузетс. Момчил е член на Асоциацията на дипломираните сертифицирани счетоводители (ACCA), член на Управителните съвети на BESCO и Клуба на финансовите директори, както и е част Консултативния съвет в BVCA.
