Днес Комисията прие споразумение за партньорство с България на стойност 11 млрд. евро — в него се определя инвестиционната стратегия на страната в областта на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. Фондовете по линия на политиката на сближаване ще насърчават икономическото, социалното и териториалното сближаване в българските региони и ще спомогнат за изпълнението на основните приоритети на ЕС, като например екологичния и цифровия преход. С тези средства ще бъдат подпомагани и области на политиката, в които България има потенциал да отбележи напредък и да намали регионалните различия в рамките на страната.
Споразумението за партньорство обхваща Европейския фонд за регионално развитие — ЕФРР, Европейския социален фонд плюс — ЕСФ+, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход — ФСП, и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури — ЕФМДРА.
Екологичният преход и намаляване на енергийната зависимост
2,4 млрд. евро от ЕФРР и Кохезионния фонд ще помогнат на България да постигне целите си в областта на климата.
По-конкретно, 600 млн. евро ще помогнат за увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници на 27 % от общото потребление на енергия, както и за намаляването на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове в обществените сгради. Финансирането от ЕФРР ще се използва и за рециклиране на 70 % от всички отпадъци от опаковки.
Освен това инвестициите също така ще бъдат насочени към намаляването с повече от една трета (най-малко 35 %) на дела на населението, живеещо в риск от природни бедствия, като наводнения или горски пожари.
ФСП ще предостави 1,3 млрд. евро, за да се гарантира социално и икономически устойчив преход. Фондът ще подобри капацитета на засегнатите територии за по-добро използване на енергията от възобновяеми източници.
Настигане на ЕС и подкрепа за най-уязвимите региони
Средствата също така ще помогнат на България да подобри основната си инфраструктура, особено в регионите, в които инвестициите в инфраструктурата са недостатъчни или липсват. Почти половината от общото финансиране по линия на политиката на сближаване (4,2 млрд. евро) ще бъде инвестирано в северозападния, северния централен и североизточния райони, включително под формата на съфинансиране за изграждането на тунела „Шипка“ — първият тунел, който ще минава през Стара планина.
Очаква се също така подкрепата на ЕС за благоприятната бизнес среда да увеличи дела на иновативните малки и средни предприятия от 27,2 % през 2016 г. на 32 % през 2026 г. — те ще създадат работни места и ще допринесат за развитието на българската икономика.
Работни места на бъдещето: по-социално приобщаващ и съобразен с цифровите технологии пазар на труда
България ще инвестира 2,6 млрд. евро от ЕСФ+ с цел подобряване на достъпа до заетост, повишаване на уменията, за да могат хората успешно да се ориентират в двойния екологичен и цифров преход, както и гарантиране на равен достъп до качествено и приобщаващо образование и обучение. Това включва 315 млн. евро за подкрепа на младежката заетост и 630 млн. евро за мерки за социално приобщаване, от които 136 млн. евро са предвидени за борба с детската бедност. 221 млн. евро ще бъдат насочени към социално-икономическата интеграция на маргинализираните общности, например ромите.
Благодарение на финансирането от ЕС ранното отпадане от училище се очаква да намалее от 12,8 % на 7 % до 2030 г. Очаква се участието на възрастните в учебни дейности да нарасне от 24,6 % на 35,4 %, докато заетостта се очаква да се увеличи от 73 % на 79 %. Населението, изложено на риск от бедност и социално изключване, се очаква да намалее с 0,8 млн. души (от 2,3 на 1,5 млн. души).
И накрая, България се стреми да надхвърли целта, заложена на срещата на върха в Порто, по отношение на равнището на заетост, а броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване в страната, следва да намалее с почти 800 000.
Устойчиво рибарство и устойчиви аквакултури
ЕФМДРА ще инвестира около 84,9 млн. евро в по-устойчиво рибарство и възстановяване и опазване на водните биологични ресурси в Черно море. Подкрепа ще бъде предоставена и за развитието на устойчив сектор на аквакултурите и преработвателен сектор, включително на местните общности, занимаващи се с рибарство и аквакултури, както и за прилагането на международното управление на океаните. Всички действия, които получават подкрепа, ще допринесат за целите на общата политика в областта на рибарството, както и за ключовите приоритети на политиката на ЕС, очертани в Европейския зелен пакт, стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие.
Изявления на членове на колегиума:
Комисарят по въпросите на сближаването и реформите, Елиза Ферейра, каза: „Споразумението за партньорство бележи решителна стъпка за България. Финансирането по линия на политиката за сближаване през периода 2021—2027 г. ще бъде от съществено значение за намаляване на регионалните различия в страната и за насърчаване на сближаването по отношение на растежа с останалата част от ЕС. Сега очакваме приключването на преговорите по десетте национални програми, така че възможно най-бързо по линия на политиката на сближаване да могат да започнат инвестиции в ключови области като чиста околна среда, по-добро образование, подкрепа за предприятията и транспортна инфраструктура.“
Комисарят, отговарящ за работните места и социалните права, Никола Шмит заяви: „Целите на споразумението за партньорство с България показват твърд ангажимент за постигане на социалните цели от Порто по отношение на заетостта, ученето през целия живот и намаляването на бедността. Чрез инвестиране на средствата по ЕСФ + в хората България ще повиши социалното приобщаване и ще подобри достъпа до пазара на труда, особено за хората, които са уязвими или в неравностойно положение.“
Комисарят по въпросите на околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс заяви: „Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури играе решаваща роля за подпомагането на крайбрежните общности, за облекчаването на последиците от кризата за сектора на рибарството и за декарбонизацията на нашата икономика. Той подкрепя иновативни проекти, които допринасят за устойчивото използване и управление на водните и морските ресурси. Това споразумение за партньорство е в основата на ангажимента на България да постигне напредък в екологичния и цифровия преход, като изгражда нисковъглеродни, устойчиви и иновативни сектори на рибарството и аквакултурите и подкрепя развитието на синята икономика в крайбрежните общности. То също така ще подкрепя устойчивостта на секторите, изправени пред предизвикателства поради извънредни събития, причиняващи значителни смущения на пазарите.“
Контекст
Споразумението за партньорство с България обхваща 10 национални програми. То обхваща също така допустимостта и изпълнението на ФСП в три български области, които са най-силно засегнати от климатичния преход.
В рамките на политиката на сближаване и в сътрудничество с Комисията всяка държава членка изготвя споразумение за партньорство — стратегически документ за програмиране на инвестициите от фондовете на политиката на сближаване (Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд и Фонда за справедлив преход) и от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури по време на многогодишната финансова рамка. То е съсредоточено върху приоритетите на ЕС, като в него се определят стратегията и инвестиционните приоритети, избрани от държавата членка, и се представя списък на националните и регионалните програми за изпълнение по места, включително предварително годишно разпределение на средствата за всяка програма.
Споразумението за партньорство с България е дванадесетото споразумение за периода на финансиране 2021—2027 г. след вече приетите за Гърция, Германия, Австрия, Чехия, Литва, Финландия, Дания, Франция, Швеция, Нидерландия и Полша.
Съгласно Регламента за общоприложимите разпоредби за периода 2021—2027 г. държавите членки трябва да изпълнят т.нар. хоризонтални и тематични отключващи условия при изпълнението на програмите на политиката на сближаване. Едно от отключващите условия изисква спазване на Хартата на основните права на ЕС. При изготвянето на своите програми държавите членки трябва да преценят дали отключващите условия са изпълнени. Ако Комисията не е съгласна с тази оценка, тя не може да възстанови разходите, свързани с частите от съответната програма, докато условията не бъдат изпълнени. Държавите членки трябва да гарантират, че продължават да отговарят на тези условия през целия програмен период.
