Докато по традиция и бизнеса, и потребителите до голяма степен забравят енергийната тема през летните месеци, то с идването на август на дневен ред отново започва да се говори усилено за нея. Конфликтът в Украйна продължава да доминира голбаният енергиен паза, най-вече в Европа.
Въпреки, че най-страшните прогнози през зимата на 2022-2023 година не се сбъднаха и Европейският съюз, успя да си осигури достатъчни количества горива, за да не се стигне до реална криза и срив на пазара, цената за това излезе повече от солена. Според данните на Европейската комисия от април, страните от ЕС са похарчила над 1 трилион евро повече за нефт, газ и въглища през 2022 г. в сравнение с предходната година.
В началото на юли, обаче, е докалдите на ЕС се посочи, че съюза има „твърде много газ“. Един от основните изводи е, че недостига на газ в ЕС продължава, но големите смущения, които регионът преживя в началото на кризата, вече са в историята. Въпреки това, както Международната агенция по енергетика (IEA) съобщи наскоро, нещата могат да се обърнат отново бързо.
Енергийната криза в Европа започна с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Останалата част от годината се наложи контрол върху износа, забрани за инвестиции и инициативи за ограничаване на цените, предприети от Съединените щати, ЕС и Обединеното кралство, в опит да се възпрат продължаването и ескалацията на конфликта. Русия отвърна с въвеждането на санкции, което доведе до затягане на световния газов пазар, особено в Европа, където преди това Русия доставяше около 40% от природния газ.
В отговор на таваните на цените Русия забрани износа на петрол и петролни продукти по договори с разпоредби за спазване на тавана на цените. И когато няколко държави-членки на ЕС отказаха да се придържат към новата платежна система, наложена от Русия през второто тримесечие на 2022 г., руската държавна енергийна компания „Газпром“ едностранно преряза значителна част от своите газови доставки.
Като цяло санкциите, съчетани с различни икономически контрамерки и саботажа на „Северен поток 2“ – газопровод, минаващ от Русия през Германия – доведоха до ограничено предлагане на газовия пазар, особено в Европа. Това доведе до драстично увеличение на цените на енергията. Миналата година цените на газа достигнаха рекордни стойности. Енергийните нужди в крайна сметка бяха задоволени, но разходите бяха високи.
Докладът на Международната агенция по енергетика (МАЕ) „Как да избегнем недостига на газ в ЕС през 2023 г.“ съдържа поредица от възможности и стъпки за балансиране на краткосрочните нужди на континета с дългосрочната стратегия за енергиен преход.
В краткосрочен план Европа трябва да гарантира, че разполага с достатъчно пълни газови хранилища, за да премине през тази зимата, да ограничи зависимостта си от руски газ и да поддържа или намалява търсенето на газ. Тя е предприела и няколко инициативи, за да го постигне.
Въвеждането на минимални задължения за съхранение на газ (най-малко 90%) има за цел укрепване на енергийната сигурност на ЕС и постигане на по-оптимален цикъл на съхранение през цялата година.
Политиките също бяха насочени към пазара на втечнен природен газ (LNG) и включваха механизми за доставка на LNG, основани на увеличаване на координацията и съхранението, за да се намали нестабилността на цените.
Междувременно Съветът на ЕС въведе механизма за съвместни покупки (AggregateEU), който позволява комбинирани сделки за доставки на газ между компании от няколко различни страни. По този начин ще се създаде възмоижност не само за големите дружества, препродаващи газ, но също така ще доближи по-малките клиенти, особено в държавите без излаз на море, до регионалните или световния пазар на газ.
Другата ключова стъпка от тази година, която блокът предприе е свръзана с диверсифицирането на енергийната си база, увеличавайки базовата линия на възобновяемите енергийни източници. Според ЕС този ход е ключов за сигурността на енергийната система, тъй като намалява зависимостта, повишава устойчивостта и управлява икономическите рискове.
Анализите пък показва, че към момента стъпките на блока са успешни – според данните от ЕС към 4 юли запасите от газ в Европа са били около 79%. Ако се запазят сегашните темпове на презареждане се очаква съхранението да достигне целевия си капацитет преди октомври, съобщи Reuters въз основа на данни от Gas Infrastructure Europe.
Въпреки тези добри новини за европейския енергиен паза, криза далеч не е приключила. Сега Европа трябва да даде приоритет на собствените си енергийни изисквания към зимата на 2023/24 г., като се съсредоточи върху енергийната сигурност. Политиките, които поддържаха ниското търсене на енергия в ЕС, трябва да останат в сила, за да спрат скока на търсенето, когато енергийната криза приключи.
До голяма степен, тази зима ще покаже готовността на Европа да изпълни собствените си енергийни цели. В Европейския парламент вече се чуват множество гласове, които искат дългосрочния преход на енергетиката в съюза да бъде сериозно забавен, за сметка на стабилизирането на сектора в краткосрочен план. Подобен ход може да даде положителен резултат през следващите няколко години що се отнася до крайната цена за бизнеса и потребителите, но със сигурност няма да изпълни главната задача – енергийно независим Европейски съюз.
