Една от дестинациите в Европа, която през последните години преживява истински туристически ренесанс е Хърватия. Присъединяването на страната към еврозоната и Шенгенското пространство на ЕС се оказа още една причина редица европейски туристи да отправят поглед към местните курорти и местата за почивка.
Хърватските медии наричат Дубровник „новият любим плаж на Европа“. Рядко бизнесът е бил в по-добро състояние, тъй като все повече посетители виждат, че достъпът до страната и харченето на пари там е доста по-лесен от преди. Официални лица вече прогнозират рекордни приходи от туризъм, пише Bloomberg.
Въпреки това успехът носи ново главоболие за плажните центрове по бреговете на Адриатическо море и в столицата Загреб, което може би звучи познато в някои части на Западна Европа – откъде да се намерят достатъчно работници, за да се отговори на търсенето. Трудно е да се надцени значението на туризма в Хърватия. Индустрията формира около една пета от икономиката.
След като разчиташе на местни работници през по-голямата част от своите 32 години като независима държава, статистиката за разрешителните за работа показва, че повече работодатели трябва да търсят по-далеч, за да запълват свободните си позиции.
„Сама Хърватия не може да осигури достатъчно работна сила, за да поддържа туризма като основната си индустрия и в тази ситуация е очевидно, че трябва да се внесе работна сила от чужбина“, казва гуверньорът на централната банка Борис Вуйчич.
Бумът се подхранва от преминаването на Хърватия към единната европейска валута на 1 януари тази година, както и от присъединяването ѝ към Шенген. Това премахна граничните проверки със съседите ѝ като Унгария и Словения. Според данните на местните власти пък, близо 95% от туристите преминават с кола в Хърватия.
Освен това местните магазини и ресторанти се разширяват, грижейки се предимно за европейски туристи, които искат да вечерят навън и да се забавляват в един свят след пандемия. Това изисква работници в държава, чиято безработица стигна най-ниското си ниво от 1982 г. тази година и където местното население намалява.
Докато през 2015 г. само 2700 разрешителни са били издадени на работници извън ЕС, правителството очаква броят им да скочи до 180 000 през тази година. Така близо 10 на сто от цялата трудива сила в странта ще бъде за чужденци.
Очаква се правителството да направи поправки в закони преди края на тази година, за да улесни работата в Хърватия. Тъй като над 40% от всички чуждестранни работници идват от места като Филипините и Индия, разрешителните може да са за по три години, а не за по една, а служителите може да имат възможността да остават в Хърватия без договори.
Бумът на туризма в страната е подкрепен и от статистическите данни. Общо 1,7 милиона туристи са посетили Хърватия през първата половина на юли, като те са реализирали 10,8 милиона нощувки (за справка през 2019 година това е бил общият брой туристи в странат за целия месец юли).
На годишна база пък интересът на чужденците към странта продължава да расте и близо 8,5 млн. души са посетили страната само за първото полугодие, което е увеличение с близо 12 на сто спрямо предходната година. Най-голямата чуждестранна група пък е на немците, които са блзио 15% от всички туристи в Хърватия в момента.
