С нарастването на цените на енергията и продължаващата вече 2 години инфлация, традиционното земеделие е сред най-засегнатите отрасли. За сметка на това пък, броят на вертикалните ферми в Европа се увеличават. До голяма степен, освен външните фактори, политиката на ЕС за намаляване на въглеродния отпечатък, заедно с плана за осигуряване устойчивост на храните и земеделието, също оказват стимулиращ ефект.
В своята същност вертикалното земеделие представлява стъпаловидно натрупване на слоеве от земна маса за отглеждане на култури, разположени един над друг. Този тип отглеждане на селскостопански култури позволява по-ефективно земеделие, но най-големият му плюс е свръзан с възможността за сериозно съкращаване както на разходите по логистика и транспорт от една страна, така и на количеството бракуваната продукция.
Вертикалните ферми често се изграждат в близост или в самите градски населени места. Данните на Европейската комисия показват, че при конвенционалното земеделие от събирането на реколтата до влизането й по щандовете в търговските вериги, обикновено минават около 3 до 6 дни. Средно пък продукцията изминава по 450 км в рамките на страните-членки на ЕС. Тези два фактора пък водят след себе си една тенденция – близо 13 на сто от цялата произведена в Европа продукция се превръща в брак докато пътува или отлежава по логистични бази.
Всичко това превръщат традиционното земеделие в неефективно и ресурсоемко, още повече в условията на все по-бързо увеличаващите се нива на разходите в сферата на селското стопанство. Тези проблеми са решени от вертикалното земеделие. То дава възможност фермите да бъдат не просто близо до градовете, но и често вътре в тях. Освен това, вътрешните пространства за растеж са напълно изолирани от вредители, а растенията могат да се берат до 15 пъти годишно вместо по 2 до 3 пъти годишно, както е в конвенционално поле.
Друг сериозне фактор „за“ вертикалното земеделие се крие в данните, изнесени при последната среща на ООН. Според тях населението на Земята нараства с 5,5 милиона жители на месец, докато площта на обработваемата земеделска земя намалява с 23 хектара всяка минута, както заради урбанизацията, така и заради климатичните промени.
Въпреки тенденцията, през 2022 година, вертикалното земеделие в Европа се сблъска челно с кризата, която не подмина и иновативния сектор. Основният разход при подобни стопанства се оказват огромното количество електроенергия, която LED светлините и климатични системи във вертикалните ферми консумират.
Сред примерите за кризата в сектора личат и някои от най-сериозните компании във вертикалното земеделие. Френската Agricool, която няколко години по-рано беше събрала 30 милиона евро, фалира. Базирана в Берлин Infarm и някога най-голямата компания за вертикално земеделие в Европа, е събрала над 600 милиона щатски долара в рисков капитал, уволни 500 служители. На практика това се явява половината от всички служители на компанията. Всичко това принуди преди броени седмици Infarm да прекрати партньорствата си с редица големи европейски вериги за хранителни стоки и да обяви, че планира да развива бизнеса си изцяло в други региони – най-вече в Близкия изток.
„Интересно е да се отбележи, че основното предимство на вертикалните ферми е високият интерес към тях от страна на големите инвеститори, което обаче често се оказва и най-големият им проблем“, казва Андрий Ярмак, икономист в Инвестиционния център на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO).
„В крайна сметка повечето големи инвеститори не се задълбочават в детайлите на технологията и не внасят никакви знания и опит в проекта, а просто осигуряват финансиране, което аз наричам „нетърпеливи пари“. Те просто искат да получат най-бързата и най-висока възвръщаемост на инвестицията си. Тъй като технологиите за вертикално земеделие и всички маркетингови канали за продуктите все още не са разработени, това води до много проблеми и фалити в тази индустрия в световен мащаб.“
Според Ярмак културите, които са най-подходящи за отглеждане във вертикално земеделие, са скъпи растения с кратки производствени цикли и почти пълна липса на конкуренция. Много успешни вертикални ферми са в градове с високи доходи с развити сектори на хотелиерството, кетъринга и ресторантьорството.
Дори в региони със силно развито традиционно земеделие, като Източна Европа вече има редица примери за успешно вертикално земеделие. Компанията SpaceFarms в Тбилиси се помещава в хотел Stamba и снабдява няколко ресторанта в столицата целогодишно със зеленчуци. Грузинската компания, предлага и готови модулни ферми, които могат да произвеждат между 15 до 20 килограма реколта на месец на два квадратни метра площ.
Друга успешна компания в Източна Европа е Leafood, която се помещава в огромен склад в покрайнините на Вилнюс. Компанията разполага с 12 600 квадратни метра площ за отглеждане, а при достигне пълния си капацитет тази есен, ще добива около един тон обща продукция на ден от 12 различни култури, които отглежда. Това се развнява една десета от общото търсене на земеделска продукция на дребно в Литва. Основателят на Leafood, Валентинас Цивинскас пък смята да разшири бизнеса си към Полша и Чехия през следващите години.
Така въпреки редицата трудности пред вертикалното земеделие, бъдещето на този тип ферми изглежда все по-сигурно не само в традиционно неплодородните региони на Азия, но и в Европа. И ако на Изток това е мярка, която може да реши проблемите с изхранването, то на Запад вертикалните ферми по-скоро ще бъдат насочени към потребителите, които търсят най-качествения и пресен продукт на пазара.
