Отговорният бизнес днес: кой ще докладва за устойчивост след Omnibus I

Европейската рамка за корпоративно отчитане на устойчивостта претърпя съществена корекция. Европейският съюз прие две последователни директиви, които пренаписват както времевия график, така и самите критерии за обхват на изискванията. Промените идват в отговор на сериозния натиск от страна на бизнеса и националните правителства за намаляване на административната тежест. За българските компании това означава мащабно облекчение, тъй като по-голямата част от местния пазар излиза извън директния задължителен обхват на регламентите. Взаимоотношенията между големите корпорации и техните по-малки подизпълнители във веригата на доставки обаче остават динамични, макар и вече законово регулирани.

Откъде тръгна CSRD

Първоначалният замисъл на Директивата за отчитането на устойчивостта от страна на предприятията (CSRD) бе да постави нефинансовите показатели на същата основа като финансовите отчети. Идеята беше пазарът, инвеститорите и обществеността да получават напълно софтуерно съвместими, проверяеми и сравними данни за въздействието на бизнеса върху околната среда, социалната сфера и управленските стандарти.

Първата вълна от компании започна да прилага правилата още през предходните периоди, обхващайки най-големите структури от обществен интерес. Първоначалният план предвиждаше постепенно разширяване към все по-широк кръг дружества, включително средни предприятия и листвани на борсите малки дружества. Оказа се обаче, че мащабът на изискванията, сложността на стандартите и липсата на достатъчно одиторски капацитет създават сериозни затруднения. Това наложи институционална намеса и преосмисляне на темповете и адресатите на регулацията.

Спиране на часовника: двегодишното отлагане

Първата стъпка към облекчаване на напрежението бе направена с Директива (ЕС) 2025/794, известна като мярката за „спиране на часовника“. Този акт официално промени датите на прилагане, заложени както в първоначалната CSRD, така и в Директивата за корпоративната надлежна проверка (CSDDD).

След тези промени докладването на устойчивостта за следващата група големи предприятия бе официално отложено за финансовите години, започващи от 1 януари 2027 г. За листваните малки и средни предприятия срокът бе преместен за 1 януари 2028 г. Целта бе да се даде повече време на бизнеса за подготовка и на европейските институции за изчистване на методологическите неясноти в стандартите.

Omnibus I: новите прагове

Истинският поврат в екологичното и социалното корпоративно законодателство настъпи с приемането на Директива (ЕС) 2026/470, наричана Omnibus I. Този акт радикално промени критериите за това коя компания попада под ударите на закона.

След влизането в сила на Омнибус I задължението за докладване за устойчивост вече обхваща само предприятия, които към датата на баланса надхвърлят едновременно и нетен оборот от 450 милиона евро, и средно 1000 служители за съответната финансова година. Същото изискване важи и за корпоративните групи на консолидирана основа.

В допълнение към тези високи прагове, разпоредбата за листваните малки и средни предприятия напълно отпадна от графика на CSRD. Държавите членки получиха и правото да освободят предприятия от първата група, които не надхвърлят новите прагове от 450 милиона евро оборот или 1000 служители, от задължението за докладване за финансовите години, започващи между 1 януари 2025 г. и 31 декември 2026 г.

Защитата на по-малките фирми във веригата на доставки

Повечето български компании логично остават извън новите, значително по-високи прагове на директивата. Въпреки това напрежението по веригата на стойността оставаше високо, тъй като големите структури продължават да изискват данни от своите подизпълнители, за да изчислят собствения си отпечатък.

За да се предотврати прехвърлянето на тежестта върху малкия бизнес, Омнибус I въдеде изрична защита за предприятията във веригата на стойността, които имат средно до 1000 служители. Според новите правила докладващите гиганти вече не могат да изискват от тези подизпълнители информация, която надхвърля рамките на доброволния стандарт за МСП. Освен това големите клиенти нямат право да отправят подобни искания, без изрично да уведомят малкия си партньор за неговото законно право да откаже предоставянето на данни извън обхвата. Компаниите могат да разчитат и на проста самодекларация за своя размер, което прекратява практиката по безкрайни и изтощителни клиентски одити и въпросници.

Надлежната проверка (CSDDD) след промените

Промените засягат и свързания законодателен акт – Директивата за корпоративната надлежна проверка във връзка с устойчивостта (CSDDD). Първоначалните планове за този механизъм също бяха сериозно орязани в посока облекчаване на бизнеса.

Обхватът на CSDDD бе стеснен значително. Сега той засяга единствено дружества с над 5000 служители и над 1,5 милиарда евро нетен световен оборот. Прилагането на тези изисквания е отложено във времето до 26 юли 2029 г. Това означава, че задълженията за преглед на веригите за доставки за нарушения на човешките права и екологичните норми ще тежат само върху най-мащабните транснационални структури.

Какво да направят компаниите извън новия обхват

Повечето български предприятия отпаднаха от задължителния обхват на CSRD и CSDDD, но това не освобождава всички от въпроси за устойчивостта:

• Проверете реалния си обхват: Уверете се дали икономическите ви показатели действително ви изключват от преките изисквания за отчетност предвид новите прагове.
• Използвайте защитата във веригата: Ако сте подизпълнител на голяма международна група, познавайте правата си. Изисквайте позоваване на доброволния стандарт и използвайте възможността за самодеклариране на размера на дружеството, за да ограничите излишната административна работа.
• Следете сроковете за национално законодателство: Държавите членки трябва да транспонират промените в CSRD и счетоводната директива в местното право до 19 март 2027 г., а Европейската комисия трябва да приеме стандартите за ограничена сигурност на докладването до 1 юли 2027 г.
• Запазете пазарната си гъвкавост: Дори законът да не ви задължава да отчитате въглеродни емисии или социални показатели, ключови клиенти могат да продължат да ги търсят по търговски съображения. Изградете базова готовност за предоставяне на данни без излишно натоварване на вътрешния ресурс.