Американските инвестиции в България: официалните данни и оценката на Вашингтон

Интересът на американския бизнес към България често изглежда противоречив през призмата на официалните документи. От една страна, страната привлича технологични гиганти и индустриални инвеститори, а от друга – макроикономическата статистика показва скромни обеми на директните потоци от отвъд океана. Анализът на данните от Евростат и докладите на Държавния департамент на САЩ обаче разкрива по-сложна картина. За българските компании и мениджъри разбирането на тези процеси е ключово при изграждането на дългосрочни партньорства и привличането на капитал.

Мащабът на американския капитал според статистиката

Официалните данни на Евростат поставят САЩ сред по-малките преки инвеститори в България по критерия за непосредствен инвеститор. В края на 2024 година позицията на преките чуждестранни инвестиции с непосредствен произход от САЩ е 274,3 милиона евро. За сравнение, в края на 2023 година тази сума е била 679,0 милиона евро.

Общата позиция на преките чуждестранни инвестиции в страната към края на 2024 година достига 57 515,5 милиона евро. Това означава, че делът на САЩ като непосредствен инвеститор остава под половин процент от общия обем.

За сравнение, основната част от чуждестранния капитал в българската икономика идва от европейски държави. Водещите пет непосредствени инвеститори в края на 2024 година са:

Общо от държавите членки на ЕС-27 към края на периода в България са инвестирани 43 244,9 милиона евро. Тези числа обаче разказват само част от историята.

Защо статистиката по пряк инвеститор подценява вложенията

Официалните регистри отчитат парите на база непосредствен или immediate инвеститор. Евростат публикува данни както по този критерий, така и по краен или ultimate инвеститор. За България обаче липсват официални данни по краен инвеститор за периода 2022–2024 година.

Това създава съществено разминаване в реалната картина. Голяма част от американските корпорации управляват своите европейски дейности и инвестиции през регистрирани дружества в държави като Нидерландия, Ирландия или Люксембург. Когато капиталът влезе в България от тези европейски юрисдикции, той се отчита като нидерландски или люксембургски, макар източникът на решението и крайната собственост да са в Съединените щати.

Поради тази статистическа особеност реалният американски бизнес отпечатък у нас е значително по-голям, отколкото показват преките финансови потоци от САЩ. Примери за това са мащабни проекти, реализирани с американско участие или финансиране. Така например през 2023 година американската Корпорация за финансиране на международното развитие одобри гаранция за заем от Citi в размер на 225 милиона долара за „Булгартрансгаз“.

Какво оценява Държавният департамент: предимствата на страната

Годишният доклад на Държавния департамент за инвестиционния климат откроява редица сериозни конкурентни предимства на България пред други дестинации. Страната се утвърждава като сравнително нискоразходна локация за бизнес, която предлага комбинация от правителствени стимули и предвидимо данъчно бреме.

Корпоративният данък и данъкът върху доходите на физическите лица се запазват на ниво от десет процента, макар някои големи субекти вече да подлежат на ставка от петнадесет процента съгласно Директивата на ЕС за глобален минимален данък.

В страната липсват сериозни законови ограничения за чуждестранна собственост. Изключенията са малко и засягат предимно придобиването на земеделска земя от лица извън Европейския съюз.

Договорната рамка между двете държави също подкрепя икономическите отношения. България и САЩ имат подписан двустранен договор за инвестициите още през 1992 година, който влиза в сила през 1994 година. Допълнително действа и спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, в сила от 2009 година.

Предизвикателствата: регулации и върховенство на закона

Въпреки привлекателните данъчни условия и ниските разходи, американските инвеститори срещат сериозни бариери, които спъват разширяването на тяхното присъствие. Докладът на Държавния департамент посочва няколко основни направления за тревога.

Върховенството на закона и ефективността на съдебната система остават болна тема. Инвеститорите изразяват притеснения от непоследователното прилагане на действащите регулации и съдебните решения. Бавното и често непрозрачно получаване на административни разрешителни допълнително натоварва бизнес процесите.

Друг системен проблем са честите законодателни промени. Липсата на достатъчно време за обществено обсъждане и предварителна оценка на въздействието създава непредсказуемост в бизнес средата. За компаниите от САЩ, които разчитат на дългосрочно планиране и строг комплаиънс, тези фактори повишават риска и цената на капитала.

Новата рамка: скрининг на инвестициите и сигурност

Средата за чуждестранни инвестиции в България претърпя нормативна промяна с приемането на нов механизъм през февруари 2024 година. Тогава парламентът одобри правила за скрининг на съществуващи и нови инвестиции от държави извън Европейския съюз.

Този механизъм засяга чувствителни сектори на икономиката. Сред тях са критичната инфраструктура, технологиите и изделията с двойна употреба, енергетиката и киберсигурността. Въпреки че целта на новите правила е защита на националната сигурност и съответствие с европейските изисквания, за инвеститорите от трети страни това означава допълнителна административна тежест и удължаване на времето за приключване на сделки.

Как българските компании да привлекат американски партньори

Българските компании и мениджъри не могат да променят геополитическата статистика или съдебната система за една нощ, но разполагат с лостове да направят проектите си по-привлекателни за американски партньори.

Първата стъпка е повишаване на прозрачността и корпоративното управление. Американските инвеститори изискват високи стандарти за отчетност, спазване на антикорупционното законодателство и етични бизнес практики. Българските дружества, които въведат международни стандарти за комплаиънс, неутрализират част от страховете на инвеститорите, свързани с институционалната среда.

Втората възможност е активното участие в браншови организации. Сдружения като Американската търговска камара в България, която обединява американски, български и международни компании, дават платформа за защита на интересите и диалог с институциите. Чрез тези мрежи местният бизнес може по-успешно да лобира за предвидимост в регулациите.

Мениджърите трябва да се фокусират върху ясната комуникация на своите предимства – достъп до квалифицирани инженери и IT специалисти, стратегическо географско положение и интеграция в еврозоната. Когато българското дружество предложи работещ бизнес модел, намален административен риск чрез прозрачност и готовност за дългосрочно партньорство, шансът интересът на американския капитал да се превърне в реални инвестиции е по-голям.