Жените в ИКТ: България е сред лидерите в ЕС, но делът им намалява

Българският технологичен сектор дълго време разчиташе на едно съществено конкурентно предимство. Страната ни се утвърди като лидер в Европейския съюз по дял на жените, заети в информационните и комуникационните технологии. Последните данни на Евростат обаче показват съществена промяна в тази тенденция. На фона на острия недостиг на експерти това развитие поставя нови предизвикателства пред ръководителите на компании в страната.

Колко жени работят в ИКТ в България

Актуалната статистика чертае ясна картина за мащаба на сектора и съотношението на половете. През 2025 година в българската технологична индустрия работят около 35 400 жени и 106 100 мъже, заети като ИКТ специалисти. Общият брой на професионалистите в областта на технологиите достига равнище, което нарежда страната близо до средните европейски показатели спрямо общата заетост.

Тези близо 35 400 датират от период, в който пазарът на труда търси нови резерви за растеж. Традиционният вътрешен резерв от кадри се изчерпва под натиска на търсенето от страна на аутсорсинг индустрията и продуктовите компании.

От първо място през 2023 година до трето през 2025 година

Позицията на България в евростатистиката претърпя спад за кратък период от време. През 2022 година делът на жените сред ИКТ специалистите е 28,9%, а през 2023 година страната ни заема първото място в Европейския съюз с 29,1%.

Следващите години обаче носят трайно свиване на този дял. През 2024 година показателите спадат до 27,0%, а през 2025 година достига 25,0%. Въпреки това страната запазва сравнително добро класиране в европейски мащаб. Данните за 2025 година показват трето място в общата класация. По-висок дял на жени сред ИКТ специалистите от България тогава имат само Румъния с 27,8% и Латвия с 25,9%.

За сравнение, в други европейски държави различията са значителни. Най-нисък дял на жени в сектора през 2025 година отчита Чехия с едва 12,9%. Средният показател за целия Европейски съюз остава нисък – около 19,5%.

България и Европейският съюз: брой и дял на ИКТ специалистите

Мащабът на българския технологичен пазар следва общоевропейските пропорции по отношение на заетостта. През 2025 година ИКТ специалистите представляват 4,8% от общата заетост в България. За сравнение, средната стойност за Европейския съюз е 5,0%.

Макар страната ни да изпреварва средноевропейския дял на жени в индустрията с няколко пункта, свиването на родното предимство заслужава внимание. Темпът, с който се топи разликата спрямо средното за съюза, показва, че инерцията от миналите години вече не е достатъчна. Компаниите не могат да разчитат само на натрупания обществен имидж на сектора сред българските жени.

Целта на Европейския съюз за 20 милиона ИКТ специалисти

Европейската политика поставя амбициозни задачи пред държавите членки в областта на цифровото десетилетие. Стратегическата цел на Общността е до 2030 година броят на ИКТ специалистите да достигне поне 20 милиона души. Важен елемент от тази рамка е постигането на балансирано участие на мъже и жени.

Реалността към момента обаче изисква сериозни усилия. Данните от доклада „Състояние на цифровото десетилетие“ показват, че през 2025 година ИКТ специалистите в Европейския съюз са над 10 милиона. Това означава, че е постигната едва половината от заложената десетгодишна цел.

Ситуацията с баланса между половете остава предизвикателство. Жените продължават да бъдат под 20% от всички ИКТ специалисти в съюза. При положение че технологичният сектор в Европа се нуждае от двойно повече кадри до края на десетилетието, игнорирането на половината от талантите на пазара на труда ограничава икономическия растеж.

Как компаниите да задържат жените в ИКТ

Намаляващият дял на жените в българския ИКТ сектор поставя пред изпълнителните директори и мениджърите по човешки ресурси конкретни задачи за управление на риска и талантите. При липса на достатъчно специалисти на пазара, компаниите трябва да преразгледат своите вътрешни политики.

• Оптимизиране на подбора: Анализиране на текстовете в обявите за работа за несъзнателни езикови пристрастия, които отблъскват кандидатите.
• Гъвкави условия на труд: Внедряване на работещи модели за хибридна работа и гъвкаво работно време, които подпомагат задържането на специалисти с лични ангажименти.
• Вътрешно кариерно развитие: Създаване на менторски програми и ясни пътеки за професионално израстване на жените в техническите отдели до ръководни позиции.
• Партньорство с образованието: Активно участие в инициативи за ранно кариерно ориентиране на момичетата към точните науки и технологиите.