Какво вижда Европейската комисия в българската икономика и какво следва за фирмите

Всяка година през юни Европейската комисия публикува доклад за всяка държава членка и предложение за препоръки към нея. Българският доклад за 2026 г. излезе на 3 юни (Европейска комисия). Обикновено го четат икономисти и министерства. Има смисъл да го прочете и всеки собственик на компания, защото описва средата, в която ще работи бизнесът през следващите две години, и подсказва къде правителството ще бъде натискано да променя правила.

По-долу са изводите, които засягат пряко фирмите.

Растеж от вътрешно търсене, слаб износ

Реалният БВП расте с 3,1% през 2025 г., движен от силно вътрешно търсене (Европейска комисия). Брутното образуване на основен капитал – инвестициите – се увеличава с 11,4%. Нетният износ обаче дърпа растежа надолу. Комисията отчита по-нататъшен спад на износа, отчасти заради еднократни фактори като ремонтни работи при двама големи износители, и силен ръст на вноса, свързан с доставки на самолети.

Сближаването с ЕС продължава, но бавно. Брутният вътрешен продукт на човек е 68% от средния за ЕС през 2025 г. по стандарт на покупателната способност при 38,4% през 2006 г. (Европейска комисия). Производителността на труда остава трайно ниска. Това е и основното ограничение пред ръста на заплатите в дългосрочен план.

Трудът поскъпва по-бързо от производителността

Безработицата е 3,5% през 2025 г., а недостигът на хора е най-остър в здравеопазването, индустрията и строителството (Европейска комисия). Номиналните разходи за труд на единица продукция растат с 9,4% през 2025 г.. Комисията отбелязва, че ръстът на заплатите остава значително над инфлацията и над растежа на производителността.

Проучването сред работодателите на публичната служба по заетостта за 2025 г., цитирано в доклада, оценява нуждата от над 230 000 допълнителни работници, или 7,9% от работната сила. Това е с 11,8% по-малко от отчетеното през 2024 г. (Европейска комисия). Търсенето на хора леко отслабва, но от много високо ниво.

Публичните финанси: дефицит и процедура

Тази част ще засегне бизнеса най-пряко. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ е 3,5% от БВП през 2025 г. при 3% година по-рано, а според пролетната прогноза на Комисията ще стигне 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. (Европейска комисия). Дългът се очаква да нарасне от около 29,9% от БВП през 2025 г. до 35,5% през 2027 г..

Комисията предлага да се открие процедура при прекомерен дефицит заради неспазване на критерия за дефицита през 2026 г. (Европейска комисия). Първата препоръка към България е да спазва таван на ръста на нетните разходи, да се бори със сивата икономика и да подобри събирането на данъци, включително на просрочените задължения.

Данъчните приходи, заедно със социалните осигуровки, са 30,6% от БВП през 2025 г. при средно 39,9% за ЕС (Европейска комисия). Корпоративният данък остава 10%, а ефективната средна корпоративна данъчна ставка е около 9,4% през 2024 г. при 18,9% средно за ЕС. Сивата икономика се оценява на почти 35% от БВП.

Докладът не предлага конкретно вдигане на данъци. Но при процедура за дефицит и препоръка за „разширяване на приходната база“ (Европейска комисия) разумното допускане за всеки финансов директор е повече контрол от НАП и вероятни промени в данъчните и осигурителните правила. Идеята не е нова. Проектобюджетът за 2026 г. беше оттеглен през декември 2025 г. след масови протести срещу планираното вдигане на осигуровките, а страната работи с удължителен закон (Европейска комисия).

Енергията и индустрията

Цената на електроенергията за индустрията е около 0,22 евро за kWh през първото полугодие на 2025 г. при 0,15 евро средно за ЕС (Европейска комисия). Енергоемките производства формират около 3,5% от брутната добавена стойност, но около 24% от стойността на износа.

Препоръката на Комисията е всички мерки срещу поскъпването на енергията да бъдат временни и насочени към уязвимите домакинства или към нуждите на енергоемките предприятия (Европейска комисия). Компания, която разчита на компенсации за ток, трябва да планира, че те ще бъдат по-тесни и с ясен срок.

Какво казват самите фирми

Докладът цитира проучването на ЕИБ за инвестициите от 2025 г. Според него 63% от фирмите в България смятат транспортната инфраструктура за пречка пред инвестициите при 45% в ЕС (Европейска комисия). Достъпът до финансиране е пречка за 42% (при 35% през 2024 г. и 45% средно за ЕС), а 14,2% от фирмите са финансово ограничени.

Регулациите тежат все повече. В национално проучване бизнесът посочва като основни бариери бюрокрацията (55%), корупцията (50%) и честата промяна на правилата (43%, Европейска комисия). Делът на фирмите, които биха имали нужда от до 10% от персонала си само за регулаторни изисквания, е 63% през 2025 г. при 57% година по-рано. Едва 27% от компаниите оценяват независимостта на съдебната система като доста добра или много добра.

Европейските пари като основен източник

По кохезионната политика 2021–2027 България получава 10,7 млрд. евро от ЕС, или 12,9 млрд. евро с националното съфинансиране (Европейска комисия). Към март 2026 г. избраните проекти покриват 68,1% от средствата. Близо 4 млрд. евро са предвидени за научни изследвания и иновации, за конкурентоспособност на МСП и за регионите, най-засегнати от прехода от въглеродноемки дейности. Над 2 000 фирми вече имат одобрени проекти, като повече от половината са извън София.

Втората препоръка към страната е да осигури непрекъснатост на реформите и инвестициите по Механизма за възстановяване и устойчивост и да ускори програмите по кохезионната политика (Европейска комисия). За фирмите това значи, че процедурите ще продължат. Може да се пренасочат обаче към стратегическите приоритети от междинния преглед.

Практичните изводи

• Данъци и осигуровки. Заложете в плана за 2027 г. сценарий с по-строг данъчен контрол и възможни промени в осигуровките. Процедурата по дефицита и първата препоръка вървят в тази посока (Европейска комисия).
• Енергия. Не градете бизнес модела си върху държавни компенсации. Препоръката изрично иска те да бъдат временни и целеви.
• Хора. Разходите за труд ще продължат да изпреварват производителността, докато пазарът е толкова стегнат (Европейска комисия). За много фирми автоматизацията и обучението ще излязат по-евтини от постоянното търсене на нови хора.
• Финансиране. Следете процедурите по кохезионната политика. При 68,1% договорени средства към март оставащите средства ще трябва да се разпределят в по-малко време.

Докладът не е закон. Той обаче показва какво ще иска Брюксел от София при всяко плащане и всяка бюджетна процедура. Затова е добра карта на рисковете за следващите две години.