Бюджет 2027 вдига осигурителния таван до 2400 евро и минималната заплата до 660 евро

Максималният осигурителен доход трябва да стане 2400 евро от 1 януари 2027 г. при 2300 евро сега. Така е записано в проекта на бюджетен план, който Министерството на финансите изпрати на Европейската комисия и Еврогрупата в срока до 15 октомври (Дума). Освен това правителството предлага минималната работна заплата да се вдигне до 660 евро, с 6,4% над сегашните 620,20 евро (Портал за обществени консултации на Министерския съвет). Минималните осигурителни прагове също ще се вдигнат, втори път за година, и затова разходите за труд ще растат както при най-високите, така и при най-ниските заплати (Сега).

Бюджетният план все още не е приет бюджет. Той е проект, който описва посоката на фискалната политика (24 часа). Числата в него обаче вече са основа за указанията към министерствата и за предстоящите законопроекти (Сега, БТА).

Таванът на осигуровките расте за втори път за по-малко от година

До 1 август 2026 г. таванът беше 2111 евро. Тогава беше вдигнат на 2300 евро, а от началото на 2027 г. трябва да стане 2400 евро (Дума). Спрямо нивото отпреди август това е увеличение с 13,7%, а спрямо сегашния таван – с 4,3%. Процентите на осигурителните вноски остават същите. Фирмите ще плащат повече, защото ще се осигурява по-голяма част от заплатата (Сега). Според бюджетния план мярката ще донесе 265,1 млн. евро допълнителни приходи.

Указанията на финансовия министър към ведомствата предвиждат по-нататъшен ръст. Таванът трябва да стане 2500 евро през 2028 г. и 2600 евро през 2029 г. (Сега). Затова компаниите с високоплатени служители трябва да планират, че таванът ще расте всяка година.

Ефектът е най-силен в секторите, където средните заплати са далеч над тавана. По данни на НСИ за второто тримесечие на 2026 г. средната брутна заплата е 3079 евро в информацията и комуникациите и 2140 евро във финансите и застраховането. В енергетиката тя е 2036 евро (Национален статистически институт).

Минималните прагове отново нагоре

През лятото на 2026 г. минималните осигурителни прагове по професии бяха повишени, при някои дейности с около 50%, а при други с над 20% (Дума). Бюджетният план предвижда ново увеличение. Правителството заявява, че занапред праговете ще се вдигат на по-малки, но редовни стъпки. От това увеличение, заедно с по-високия минимален осигурителен доход, се очакват 196,7 млн. евро (Сега).

Публикуваните данни за плана показват само общия ефект. Новите стойности по икономически дейности и квалификационни групи още не са оповестени (Сега, Дума). Общо осигурителните приходи трябва да се увеличат с 1,219 млрд. евро, или с 10,4%.

Тези прагове тежат най-много в секторите с ниски заплати. В хотелиерството и ресторантьорството средната брутна заплата е 918 евро, а в селското, горското и рибното стопанство – 1031 евро (Национален статистически институт). В тези отрасли минималните прагове са близо до реално изплащаните заплати. Затова всяко тяхно увеличение веднага покачва разходите за персонал (Сега).

Минималната заплата по новия механизъм

На 14 октомври Министерството на труда и социалната политика публикува за обществено обсъждане проект на постановление за минималната заплата. Срокът за становища е до 28 октомври (Портал за обществени консултации на Министерския съвет). Проектът предвижда 660 евро месечно от 1 януари 2027 г., или с 39,80 евро повече от сегашния размер. Минималното часово заплащане става 3,98 евро (БТА). Срокът за обсъждане е съкратен, за да може постановлението да се приеме навреме за бюджетните разчети.

Предложението е с 12,80 евро под горната граница от 672,80 евро, която министърът на труда посочи по-рано през годината (БТА). Ако се прилагаше старата формула, свързана със средната заплата, минималната щеше да е 690 евро (Сега, Дума). На 14 октомври правителството определи нов ред за изчисляване на минималната заплата. По него кабинетът трябва всяка година до 15 август да определя диапазон за размера през следващата година, с долна и горна граница.

При средна брутна заплата от 1444 евро през второто тримесечие (Национален статистически институт) предложените 660 евро са около 45,7% от средното ниво (Портал за обществени консултации на Министерския съвет). Указанията за бюджета предвиждат минималната заплата да стане 680 евро през 2028 г. и 710 евро през 2029 г. (Сега). Размерът за 2027 г. ще стане окончателен, когато Министерският съвет приеме постановлението.

Данъчните ставки остават, но се появяват нови налози

Основните данъчни ставки върху доходите, печалбата и ДДС не се променят (24 часа). Приходите ще се увеличат чрез отделни мерки, повечето от които засягат конкретни отрасли (Дума).

Най-голямата мярка е еднократен данък върху свръхпечалбата. Той засяга банките, застрахователите, телекомите, търговските вериги, фирмите за бързи кредити и обменните бюра. Очакваните приходи от него вече са намалени до 800 млн. евро (Дума). Компаниите могат да намалят дължимата сума с до 30%, ако използват средствата за капиталови буфери или за реинвестиране.

Планът включва и правило за регистрация по ДДС при покупка и препродажба на нови сгради или жилища в рамките на една година, с очакван ефект 120 млн. евро (Дума). Предвиден е нов акциз за мощни автомобили с ефект 20,8 млн. евро. Хазартът трябва да донесе 71 млн. евро допълнително, а по-високите тол такси и винетки – 31,7 млн. евро.

Държавните заплати и пенсиите задават натиска върху пазара на труда

Според плана заплатите в публичния сектор ще се увеличат с 5%, тези на учителите – със 7,5%, а пенсиите – с около 8% (Дума). Пенсиите ще се увеличат от 1 юли (Сега). В същото време МФ предвижда намалението с 10% на разходите за заплати в държавната администрация, действащо от 1 септември 2026 г., да остане и през 2027 г. То не засяга силовия сектор, общините, делегираните бюджети и здравеопазването (Сега).

Частният сектор и сега вдига заплатите по-бързо от държавата. През второто тримесечие средната заплата в частния сектор е с 11,5% по-висока от година по-рано, а в обществения сектор – с 4,8% (Национален статистически институт). Броят на наетите обаче е намалял с 0,7% за година, до 2 367 642 души в края на юни.

Макроикономическата прогноза към плана предвижда по-бавен ръст на възнаграждението на един нает през 2027 г., около 6,2% (Сега). Производителността трябва да расте с около 2,3% (Дума). Заетостта се очаква да се увеличи с 0,2%, а безработицата да остане 3,4%. Ако тези допускания се сбъднат, заплатите ще продължат да растат по-бързо от производителността. Разликата ще трябва да се покрие от маржовете на фирмите или от цените.

Дефицитът и дългът определят рамката

На 10 юли 2026 г. Съветът на ЕС откри процедура по свръхдефицит срещу България (24 часа). Бюджетният план служи и като официален доклад за коригиращите мерки. Той следва препоръката дефицитът да бъде върнат под 3% от БВП до 2029 г. (Дума). Очакваният дефицит за 2026 г. е преразгледан до около 5% от БВП при 5,7%, заложени в бюджета, главно защото част от планираните проекти не са изпълнени.

Дългът продължава да расте. Според плана той трябва да се увеличи от 40,6 млрд. евро, или 31,1% от БВП, в края на 2026 г. до 47,1 млрд. евро, или 33,3% от БВП, в края на 2027 г. (Дума). Към проекта на бюджета ще бъде приложена актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за 2027–2029 г. (БТА). Таванът, праговете и новите налози ще бъдат окончателни едва когато Народното събрание приеме законите за бюджета (24 часа). Дотогава числата в плана са най-добрата основа за разчетите на фирмите за разходите за труд през 2027 г. (Сега).