Управлението на бюджета в първата година с еврото: опорни точки за финансовия директор

Управлението на бюджета е една от най-трудните задачи на финансовия мениджър, а 2026 г. я прави още по-сложна. Това е първата година на България в еврозоната, инфлацията у нас е по-висока от средната за валутния съюз, ЕЦБ вдигна лихвите два пъти, а разходите за труд растат с двуцифрени темпове. Бюджетът за 2027 г. и ревизията на текущия трябва да отчетат и четирите промени едновременно.

Еврото: какво се промени в отчетността

От 1 януари 2026 г. България използва еврото при фиксиран курс от 1,95583 лева за 1 евро. Валутният риск спрямо еврото на практика отсъстваше и преди, заради фиксирания курс на лева, но сега отпадат превалутирането и двойните сметки при сделките в евро. От началото на годината счетоводството, данъчните декларации и търговската документация се водят в евро. Двойното обозначаване на цените за потребителите приключи на 8 август 2026 г.

За финансовите отдели това означаваше пренастройване на ERP системите, нови ценови листи и преглед на дългосрочните договори. Подробностите за превалутирането, закръгляването и договорите описахме в материала за еврото и фирмите. За бюджета по-важно е, че сравнението с минали периоди вече изисква последователно преизчисление на историческите данни от левове в евро по официалния курс.

Инфлацията: буфер в разходната част

Годишната инфлация по ХИПЦ в България е 5,6% през септември 2026 г. при 3,8% в еврозоната и в ЕС. Разликата е най-голяма при услугите (7,6% у нас при 3,2% в еврозоната), а енергията поскъпва с 21,6% на годишна база. Месечната динамика и компонентите са разгледани в анализа на инфлацията през 2026 г..

За бюджета това има едно пряко следствие. Компания, която продава в еврозоната, а купува услуги и труд в България, плаща разходи, които растат по-бързо от цените на продукцията ѝ. Затова разходната част трябва да се планира с български темпове, а приходите от износ – с темповете на пазарите, където се продава.

Източници: Евростат (prc_hicp_minr, lc_lci_r2_q, earn_mw_cur). За България ръстът на разходите за труд през второто тримесечие е 9,9% както по некоригирани, така и по календарно изгладени данни.

Лихвите на ЕЦБ вече важат пряко

С приемането на еврото лихвената среда за българските компании се определя от решенията на Европейската централна банка. През 2026 г. ЕЦБ вдигна основните лихвени проценти два пъти, през юни и през септември. От 16 септември лихвата по депозитното улеснение е 2,50%, по основните операции по рефинансиране – 2,65%, а по пределното кредитно улеснение – 2,90%. През юни 2025 г. лихвата по депозитното улеснение беше 2,00%.

За кредитите с плаващ лихвен процент, обвързан с европейските референтни лихви, това означава по-високи вноски. При изготвянето на бюджета е по-разумно да се заложат разходи за лихви при сегашните нива, отколкото да се очаква бързо понижение. Нуждата от оборотен капитал също трябва да се преоцени, защото финансирането струва повече, отколкото преди година.

Цената на труда изпреварва цените

Най-силният натиск върху рентабилността идва от пазара на труда. Индексът на разходите за труд в България (индустрия, строителство и услуги) расте с 13,6% през първото и с 9,9% през второто тримесечие на 2026 г. на годишна база по некоригирани данни на Евростат. В еврозоната и в ЕС ръстът през второто тримесечие е 3,1% и 3,2% по календарно изгладени данни. Минималната месечна работна заплата е 620 евро от началото на 2026 г. при 551 евро през 2025 г.

Когато разходите за труд растат по-бързо от цените и от производителността, маржовете се свиват. Тогава инвестициите в автоматизация и в по-добра организация на работата се изплащат по-бързо, отколкото в минали години.

Четири промени в бюджетния процес

• Сценарии вместо една прогноза. Бюджет с базов сценарий и сценарий, при който разликата между българската инфлация и тази в еврозоната се запазва, показва колко чувствителни са маржовете.
• Преглед на дълга. При лихви по инструментите на ЕЦБ между 2,50% и 2,90% компаниите с висок ливъридж могат да обмислят фиксиране на лихвата или да заложат по-високи разходи за финансиране в паричните потоци.
• Бюджет за персонал, обвързан с производителността. Увеличенията на заплатите е по-устойчиво да се свързват с конкретни показатели за ефективност, а не с механично следване на пазара.
• Тримесечна ревизия. При такава динамика годишният статичен бюджет бързо остарява. Тримесечните корекции на прогнозата позволяват навременна реакция на промените в цените на суровините и труда.