Хеджиране на лихвения риск и кредитният портфейл на фирмата при по-високи лихви

Хеджирането на лихвения риск отново е практичен въпрос за българските фирми, защото през 2026 г. ЕЦБ вдигна депозитната си ставка два пъти и тя достигна 2,50% (Европейска централна банка). През септември 2026 г. средната лихва по новите фирмени кредити над 1 млн. евро у нас е 4,66%, с 0,41 пункта повече от година по-рано (Българска народна банка).

Колко поскъпнаха фирмените кредити през 2026 г.

Поскъпването идва след година на поевтиняване. През 2025 г. ЕЦБ намали депозитната ставка четири пъти, от 2,75% до 2,00%, а през юни и септември 2026 г. я повиши с по 0,25 пункта (Европейска централна банка). Второто повишение важи от 16 септември, така че в лихвите за септември то е отразено само частично (Българска народна банка).

За година депозитната ставка на ЕЦБ е с 0,50 пункта по-висока по наше изчисление по данни на ЕЦБ (Европейска централна банка). Лихвата по големите нови фирмени кредити за същия период се е повишила с 0,41 пункта (Българска народна банка). При заемите до 1 млн. евро ръстът е около 0,25 пункта по наше изчисление по данни на БНБ. Нашият извод от тези числа е, че по-високата цена на парите стига най-бързо до големите заеми. При малките кредити картината е по-неравномерна и през септември лихвата им дори е спаднала с 0,06 пункта спрямо август.

При сравнение с по-стари публикации има една уловка. БНБ е ревизирала данните за кредитите на нефинансовите предприятия за периода януари – юни 2026 г. (Българска народна банка).

Къде е лихвеният риск в кредитния портфейл

Кредитите на нефинансовите предприятия са 29,401 млрд. евро в края на септември 2026 г., с 12% повече за година (Българска народна банка). Ръстът е по-бавен от 13,7% през август, но остава над годишния темп от 10,1% през 2024 и 2025 г.. Обемът на новите кредити над 1 млн. евро за месеца е 691,6 млн. евро, с 30,6% по-малко, отколкото през септември 2025 г. (Българска народна банка).

Рискът е в договорите, чиято лихва се променя с пазара. Това са кредитите с плаваща лихва, овърдрафтите и револвиращите линии. При обвързване с Euribor значение има и матуритетът на индекса, който се публикува за пет срока – от една седмица до дванадесет месеца – и отразява цената, на която банките набират необезпечен ресурс в евро (European Money Markets Institute). Договор с тримесечен Euribor преоценява лихвата четири пъти годишно, а договор с дванадесетмесечен – веднъж.

По наше изчисление двете повишения от по 0,25 пункта добавят около 10 000 евро годишна лихва по плаващ кредит от 2 млн. евро, ако се прехвърлят изцяло (Европейска централна банка). Сметката изглежда малка, но при тънък марж и няколко кредита тя се усеща в паричния поток. Повече за това как банките в България ценообразуват фирмените заеми спрямо еврозоната има в анализа на лихвите по фирмените кредити.

Инструменти за хеджиране на лихвения риск

Най-разпространеният инструмент е лихвеният суап. Фирмата плаща на банката фиксирана ставка и получава плаваща, обикновено обвързана с Euribor, така че кредитът остава плаващ, а нетният разход се фиксира (European Money Markets Institute). Минусът е, че при спад на лихвите изгодата се губи и суапът може да има отрицателна пазарна стойност.

Лихвеният таван (cap) действа като застраховка. Срещу премия, платена предварително, фирмата се предпазва от покачване на индекса над избрано ниво и запазва ползата, ако лихвите паднат (European Money Markets Institute). Колкото по-нисък е таванът и по-дълъг срокът, толкова по-скъпа е защитата.

Коларът съчетава таван с долна граница. Премията пада или изчезва, но фирмата се отказва от част от ползата при поевтиняване на кредита. Най-простият вариант остава кредитът с фиксирана лихва, при който банката сама калкулира цената на риска, а таксата за предсрочно погасяване често е по-висока.

Фиксирана или плаваща лихва при сегашните нива

Сигурността има цена и тя се вижда в данните за еврозоната. През август 2026 г. новите кредити над 1 млн. евро с плаваща лихва до три месеца струват 3,34%, а тези с фиксиране над 10 години – 3,74% (Banque de France). По наше изчисление разликата от 0,40 пункта е приблизителната цена за дългосрочна защита от покачване на лихвите.

Композитният индикатор за цената на новите фирмени кредити в еврозоната е 3,77% за същия месец (Banque de France). В България през август новите кредити до 1 млн. евро струват 4,31% (Българска народна банка). По наше изчисление по данни на БНБ и Банк дьо Франс разликата е около 0,54 пункта, макар че показателите не са напълно съпоставими. Българската фирма плаща повече за самия ресурс и всяко покачване идва върху по-висока основа.

Изборът зависи от това колко покачване издържа паричният поток. Полезна проверка е да се пресметне покритието на лихвите при ставка с 1 и с 2 пункта над сегашната (Българска народна банка). Честа грешка е хеджът да е по-голям или по-дълъг от кредита. Тогава суапът вече не покрива риск, а създава отделна позиция с пазарна стойност.

Паричните наличности като естествен хедж

Депозитите на нефинансовите предприятия са 27,959 млрд. евро в края на септември 2026 г., със 7% повече за година (Българска народна банка). По наше изчисление това е около 95% от кредитите на сектора, макар че парите и дългът рядко са в едни и същи фирми.

Разликата в лихвите е голяма. Овърнайт депозитите на фирмите носят 0,10%, а новите срочни депозити – 1,79%, докато новите кредити струват между 4,25% и 4,66% (Българска народна банка). По наше изчисление дори при срочен депозит разликата спрямо кредита е между 2,46 и 2,87 пункта.

Фирма, която държи свободни пари и едновременно ползва овърдрафт при 3,59%, плаща за собствената си ликвидност (Българска народна банка). Предсрочното погасяване на част от плаващия дълг също намалява рисковата позиция, но трябва да се съобрази с резерва за оборотен капитал и с бюджета на финансовия отдел. Малките фирми без достъп до суапове могат да потърсят гаранционни схеми и алтернативно финансиране.

Хеджът в отчетите по МСФО 9

Суапът променя и финансовите отчети. МСФО 9 се прилага за годишни периоди от 1 януари 2018 г., а главата за отчитане на хеджирането е добавена през ноември 2013 г. (IFRS Foundation). Стандартът позволява на предприятието да продължи да прилага правилата за хеджиране на МСС 39 като избор на счетоводна политика.

Без отчитане на хеджирането промените в справедливата стойност на суапа минават през печалбата и загубата и правят резултата по-волатилен. Затова решението за хедж се взима заедно със счетоводителя и одитора, а не само с банката. Съветът по стандартите работи по преглед на правилата за хеджиране и по проект за отчитане на намаляването на риска, така че изискванията могат да се променят (IFRS Foundation).

Какво да провери финансовият директор в кредитните договори

• Референтния индекс и срока му, датите на преоценка и дали има долна граница на индекса (European Money Markets Institute).
• Надбавката и условията, при които банката може да я промени.
• Таксите за предсрочно погасяване при фиксирана лихва и цената за прекратяване на суап.
• Ковенантите за покритие на лихвите и дали хеджът се признава при изчисляването им.
• Съвпадението между хеджа и кредита по сума, погасителен план и дати на плащане.

Лихвената статистика на БНБ излиза около 27-о число на следващия месец, като данните за септември са публикувани на 27 октомври 2026 г. (Българска народна банка). Решенията на ЕЦБ се следят на страницата с основните лихвени проценти, а стойностите на Euribor публикува неговият администратор (Европейска централна банка, European Money Markets Institute).