Растежът на БВП на България: около 3% годишно, два пъти над средното за ЕС

Българската икономика запазва стабилен ритъм през последните тримесечия, като поддържа темп на растеж, който значително надвишава средните стойности за Европейския съюз. Според предварителните данни на Евростат страната ни се движи с приблизително два пъти по-бързи стъпки спрямо общоевропейския икономически среден показател. Този положителен резултат се дължи главно на вътрешните двигатели – домакинствата и инвестициите в дълготрайни активи – докато външната търговия оказва по-слабо влияние на фона на слабото търсене от основните партньори в Европа. За мениджърите и предприемачите тази среда създава конкретни възможности, но и предизвикателства, свързани с управлението на разходите и капацитета.

Растежът по тримесечия: стабилни 0,7% на тримесечие

Динамиката на реалния брутен вътрешен продукт на България показва изключителна предсказуемост в краткосрочен план. Във всяко от четирите последователни тримесечия – от третото на 2025 година до второто на 2026 година включително – сезонно и календарно изгладените данни на Евростат показват един и същ темп на увеличение спрямо предходния период. Реалният БВП нараства с точно 0,7% на тримесечна база.

Това постоянно тримесечно нарастване отличи страната на фона на европейските икономики, където колебанията са по-сериозни. За сравнение, икономиката на ЕС като цяло отчита тримесечен ръст от едва 0,1% през първото тримесечие на 2026 година, преди да ускори до 0,7% през второто. В еврозоната (обхващаща 21 държави) нулевият растеж от първото тримесечие на 2026 година е последван от увеличение с 0,6% през следващите три месеца. Постоянството на българския тримесечен резултат показва устойчивост на вътрешната икономическа активност срещу външните сътресения.

Годишният растеж спрямо ЕС и еврозоната

На годишна база картината потвърждава стабилното изпреварване на европейския среден темп. През третото тримесечие на 2025 година реалният БВП на България нараства с 3,1% спрямо същия период на предходната година. През четвъртото тримесечие темпът леко се забавя до 2,9%, за да достигне 3,0% през първото тримесечие на 2026 година и 2,8% през второто тримесечие на същата година.

Реален растеж спрямо същия период на предходната година; тримесечията са сезонно и календарно изгладени. Еврозоната е в състава ѝ от 21 държави. Източник: Евростат, namq_10_gdp и nama_10_gdp, данни към 21.10.2026 г.

За цялата 2025 година реалният растеж на българската икономика е 3,0% след 3,3% през 2024 година. Икономиката на ЕС расте с 1,4% и през двете години, а еврозоната – с 1,3% и 1,2%. Разликата е най-голяма в първото тримесечие на 2026 година, когато България расте с 3,0% на годишна база при 0,9% за ЕС и 0,6% за еврозоната. Така страната запазва темп на сближаване, около два пъти по-висок от средноевропейския.

Какво движи растежа: потребление, инвестиции, износ

Вътрешното търсене остава основният двигател на българската икономика, докато приносът на външната търговия е минимален. Разширенията в структурата на БВП през второто тримесечие на 2026 година показват ясна посока на икономическите процеси.

Крайното потребление на домакинствата в България бележи сериозен реален ръст от 8,9% на годишна база през второто тримесечие на 2026 година. Този резултат отразява повишените разходи на населението, подкрепени от ръста на доходите и пазара на труда.

В същото време брутното образуване на основен капитал – индикаторът за инвестициите в дълготрайни активи – нараства с 8,4% на годишна база през същия период. Това показва готовност на бизнеса да разширява капацитета си, да модернизира производството и да влага средства в нови проекти въпреки международната несигурност.

Външната търговия обаче се движи с различен ритъм. През второто тримесечие на 2026 година износът отчита минимален реален растеж от едва 0,2% на годишна база. В същото време вносът нараства с 8,5%, което е пряко свързано със засиленото вътрешно търсене на стоки и инвестиционни суровини от страна на домакинствата и компаниите. Липсата на сериозен ръст на износа отразява задържането на икономическата активност в основните експортни пазари на страната в Западна Европа.

Размерът на икономиката и доходът на човек

Стойността на произведения брутен вътрешен продукт на България продължава да нараства както номинално, така и като относителна покупателна способност. Номиналният БВП на страната достига около 116,5 милиарда евро за цялата 2025 година. Само през второто тримесечие на 2026 година номиналният обем на икономиката е около 31,7 милиарда евро по сезонно изгладени предварителни данни.

На ниво отделен гражданин показателите също се подобряват, макар разликата със средноевропейските нива да остава съществена. БВП на човек от населението възлиза на 18 120 евро в България през 2025 година при средно 41 770 евро за целия Европейски съюз.

Когато тези стойности се изчисляват по стандарт на покупателната способност (който отчита разликите в ценовите равнища между държавите), българският БВП на човек достига 68% от средното за ЕС през 2025 година. Това представлява напредък спрямо 2024 година, когато същият показател е бил 66%. Процесът на сближаване на доходите и жизнения стандарт продължава да се случва постепенно, макар и с умерени темпове.

Прогнозата: по-бавен растеж през 2026 и 2027 година

Пролетната прогноза на Европейската комисия от 21 май 2026 година очаква забавяне. За България тя предвижда реален растеж от 2,5% през 2026 година и 2,2% през 2027 година, главно заради по-слабото вътрешно търсене: по-нисък ръст на заплатите и заетостта, по-слабо доверие на потребителите и постепенно намаляване на частните инвестиции след силната 2025 година. Комисията посочва и конфликта в Близкия изток, който поскъпва енергията, намалява покупателната способност на домакинствата и вдига инфлацията. Тя очаква инфлация от 4,2% през 2026 година и бюджетен дефицит над 4% от БВП през 2026 и 2027 година.

За ЕС като цяло прогнозата е 1,1% растеж през 2026 година и 1,4% през 2027 година, а за еврозоната – 0,9% и 1,2%. Дори при забавяне България остава сред по-бързо растящите икономики в Съюза. Данните на Евростат за първите две тримесечия на 2026 година, с 3,0% и 2,8%, засега са над годишната прогноза на Комисията. Следващата оценка ще дойде с есенната прогноза на Комисията и с данните за третото тримесечие.

Какво значи това за плановете на компаниите

Двата източника дават различна картина и бюджетите за 2027 година трябва да отчитат и двете. Отчетените тримесечия показват силно вътрешно търсене: потреблението на домакинствата расте с 8,9%, а инвестициите – с 8,4% на годишна база. Прогнозата на Комисията очаква точно тези двигатели да отслабнат. Компаниите, които продават основно на българския пазар, могат да планират растеж, но е по-разумно да заложат в бюджета сценарий с по-нисък ръст на продажбите, отколкото през 2025 година.

За износителите сигналът е обратен. Износът почти не расте (0,2% на годишна база през второто тримесечие), а Комисията очаква възстановяване през 2026 година, тъй като големите експортни производства работят по-близо до пълния си капацитет. При ниски темпове в ЕС и еврозоната новите поръчки зависят повече от дела на пазара, отколкото от общото търсене. Затова тук ще помогнат диверсификацията на пазарите и контролът върху разходите за единица продукция.