2 ноември 2026 г.
бизнес медия за висши ръководители
Бизнес

Маркетингов бюджет за 2027 г. при по-бавно растящо потребление

Маркетингов бюджет за 2027 г. при по-бавно потребление. Прогнозите на МФ и ЕК, данните на НСИ и Евростат и кои сценарии да заложи фирмата в плана.

От Редакция на CEO Forum Публикувано: 6 мин. четене
Зелена пазарска количка в супермаркет с пакет брашно, опакована салата и няколко други продукта
Снимка: safaritravelplus / Wikimedia Commons · CC0, източник

Маркетинговият бюджет за 2027 г. ще се планира при домакинства, които харчат повече, но вече без ускорението от 2025 г. През второто тримесечие на 2026 г. индивидуалното потребление расте реално с 0,9% спрямо първото тримесечие, след 2,1% три месеца по-рано. Годишният му ръст слиза от 8,6% на 7,6% (Национален статистически институт). Министерството на финансите очаква потреблението да забави темпа си от 5,2% тази година до 3,5% през 2027 г. (Forbes България).

Колко ще расте потреблението през 2027 г.

Есенната макроикономическа прогноза на финансовото министерство е от 28 септември 2026 г. Тя вдига растежа на икономиката за тази година до 3,0%, при 2,6% в пролетната прогноза (БТА). За 2027 г. остават 2,5%, а инвестициите се очаква да намалеят с 0,7% след ръст от 5,8% през 2026 г. (Forbes България). Фискалният съвет е одобрил прогнозата.

По наше изчисление по данни на МФ ръстът на потреблението се забавя с 1,7 процентни пункта, тоест темпът пада с около една трета (Forbes България). Ако тримесечният ръст от 0,9% се повтори четири поредни тримесечия, годишният резултат е около 3,6%. Това е наше изчисление по данни на НСИ и е почти колкото предвижда министерството (Национален статистически институт). Статистиката и прогнозата сочат в една посока.

Изводът за плана е ясен. Реалният пазар на повечето потребителски стоки и услуги ще расте с нисък едноцифрен темп. Бюджет, сметнат по ръстовете от 8,4–8,8% от втората половина на 2025 г., ще надцени продажбите (Национален статистически институт, Forbes България).

БВП на България 2026 и 2027 в двете официални прогнози

Европейската комисия и МФ виждат една и съща посока, но с различни числа. Пролетната прогноза на ЕК от 21 май 2026 г. очаква по-бавен ръст на частното потребление заради по-слабото доверие и по-малкото увеличение на заплатите (Европейска комисия).

Показател ЕК 2026 ЕК 2027 МФ 2026 МФ 2027
Реален растеж на БВП, % 2,5 2,2 3,0 2,5
Инфлация, % 4,2 2,6 4,8 4,0
Номинален ръст на заплатите / компенсацията на един нает, % 5,7 4,3 8,5 6,2
Безработица, % 3,7 3,9 около 3,4 около 3,4
Реален ръст на потреблението, % без число без число 5,2 3,5
Източник: ЕК, пролетна прогноза от 21.05.2026 (Европейска комисия); МФ, есенна прогноза от 28.09.2026 (БТА, Forbes България)

За 2027 г. прогнозите се разминават с 1,9 пункта при номиналните заплати и с 1,4 пункта при инфлацията. Сметката е наша (Европейска комисия, БТА). При покупателната сила обаче разликата почти изчезва. По наше изчисление ръстът на заплатите над инфлацията е около 2,1% по сценария на МФ и около 1,7% по този на ЕК.

Същата сметка за 2026 г. по данни на МФ дава около 3,5% реално увеличение на компенсацията на един нает. Затова догодина реалният ръст на доходите се свива с около 40% (БТА). Тенденцията, при която заплатите изпреварват инфлацията, се запазва, но с по-тесен марж.

Потреблението вече изпреварва икономиката

Фактическото индивидуално потребление на човек в България е 77% от средното за ЕС през 2025 г., при 55% през 2015 г. (Евростат). Брутният вътрешен продукт на човек е само 68% от средното, най-ниското ниво в ЕС заедно с Гърция. По наше изчисление по данни на Евростат потреблението е наваксало 22 пункта за десет години и вече е 9 пункта пред производството.

Същото личи в структурата на БВП. През второто тримесечие на 2026 г. индивидуалното потребление е 69,7% от БВП срещу 67,4% година по-рано, тоест с 2,3 пункта повече по наше изчисление (Национален статистически институт). Честа грешка е да се приеме, че потребителският подем ще продължи по инерция. При толкова висок дял по-нататъшният ръст зависи главно от доходите, а те се забавят (БТА).

Цените остават ниски по европейските мерки. Ценовото равнище на потребителските стоки и услуги в България и Румъния е с 40–50% под средното за ЕС (Евростат). За марки с общоевропейски бюджети това означава, че разходът на клиент в България остава по-нисък, дори когато обемът расте.

Кои клиенти и сектори държат търсенето

Потребителското доверие се възстановява след пролетния спад. Общият показател на НСИ се покачва от -28,6% през април до -25,7% през юли 2026 г. В градовете ръстът е 1,1 пункта, а в селата – 7,7 пункта (Национален статистически институт). Инфлационните очаквания стават по-умерени, а намеренията за покупка на стоки за дълготрайна употреба са благоприятни.

Обратната страна е пазарът на труда. Хората очакват по-висока безработица през следващите 12 месеца, а броят на заетите намалява с 0,4% през второто тримесечие (Национален статистически институт, Forbes България). В големите градове доверието почти не помръдва, затова там клиентите вероятно ще сравняват цените по-внимателно.

Секторите показват различна картина при продажбите на крайни клиенти и на фирми. Добавената стойност в търговията, транспорта и хотелиерството расте с 2,9% на годишна база през второто тримесечие, а в индустрията спада с 3,2% (Национален статистически институт). Фирмите, които продават оборудване и услуги на други компании, ще усетят очаквания спад на инвестициите през 2027 г. Износът пък се очаква да ускори от 0,5% до 3,7% (Forbes България).

Маркетингов бюджет за 2027 г. по тримесечия и сценарии

Първата проверка е разликата между реалния и номиналния ръст. По наше грубо изчисление 3,5% реален ръст на потреблението при 4,0% инфлация означава около 7,6% повече разходи на домакинствата в евро (БТА, Forbes България). Бюджет, замразен на нивото от 2026 г., на практика губи дял от пазара. Сметката е само ориентир, защото дефлаторът на потреблението не съвпада точно с инфлацията.

Втората проверка е сценарият. Базовият вариант може да стъпи на числата на МФ, а по-предпазливият – на прогнозата на ЕК с 2,2% растеж за 2027 г. (Европейска комисия, БТА). Неблагоприятният сценарий на министерството е свързан с Близкия изток. Той добавя 0,3 пункта инфлация през 2027 г. и отнема 0,1 пункта от растежа (Forbes България).

Контролните точки идват от календара на статистиката. НСИ провежда наблюдението на потребителите веднъж на тримесечие – през януари, април, юли и октомври (Национален статистически институт). Евростат планира да обнови данните за потреблението на човек на 17 декември 2026 г. (Евростат). Ако част от бюджета остане в резерв и се освобождава след тези данни, кампаниите ще следват реалното търсене, а не само годишната прогноза.

Планът за маркетинг е добре да се сверява с общия фирмен бюджет и с проектобюджета за 2027 г., защото по сценария на МФ компенсацията на един нает догодина расте с 6,2% при инфлация от 4,0% (БТА). Разпределението по канали и тримесечия е част от финансовите прогнози, описани в материала как да изготвите бизнес план.

Рисковете до пролетта

Главният риск в прогнозата на МФ остава кризата в Близкия изток (Forbes България). ЕК също свързва по-високата инфлация през 2026 г. главно с по-скъпата енергия заради конфликта (Европейска комисия). Заетостта е другата несигурност, тъй като МФ очаква ръст от едва 0,2% през 2027 г. след 0,5% тази година (БТА).

Нагласите на самите фирми показва анализът на бизнес климата от септември. Следващите тримесечни данни на НСИ за БВП и потреблението ще покажат дали забавянето от второто тримесечие е временно (Национален статистически институт).

Въпроси и отговори

С колко ще расте потреблението в България през 2027 г.?

Финансовото министерство очаква 3,5% след 5,2% през 2026 г. (Forbes България). ЕК не дава число, но също предвижда по-бавен ръст на частното потребление (Европейска комисия).

Каква е прогнозата за БВП на България за 2026 г.?

МФ очаква 3,0% реален растеж, а ЕК – 2,5% (Европейска комисия, БТА). През второто тримесечие на 2026 г. БВП расте с 2,8% на годишна база (Национален статистически институт).

Колко е потреблението на човек в България спрямо ЕС?

През 2025 г. то е 77% от средното за ЕС, докато БВП на човек е 68% (Евростат).

Източници и справки

  1. Брутен вътрешен продукт (БВП) – национално ниво – II тримесечие 2026 година – предварителни данни — Национален статистически институт
  2. Наблюдение на потребителите – юли 2026 година — Национален статистически институт
  3. Economic forecast for Bulgaria — Европейска комисия
  4. Министерството на финансите ревизира нагоре прогнозата си за растежа на българската икономика през 2026 г. — БТА
  5. Българската икономика върви към охлаждане, ръстът на заплатите също се забавя — Forbes България
  6. GDP per capita, consumption per capita and price level indices — Евростат

Свързани материали

Не е инвестиционен, правен или данъчен съвет. Материалът е подготвен от Редакцията на CEO Forum по публично достъпни официални данни и източници, посочени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@ceoforum.bg.