Минималната работна заплата в България през 2026 г. и сравнението с ЕС

Минималната месечна работна заплата в България от 1 януари 2026 г. е фиксирана на 1213 лв., което при официалния курс формира 620,20 евро. Размерът е определен с Постановление № 243 на Министерския съвет от 13 ноември 2025 г. и означава ръст спрямо 551 евро през 2025 г. – увеличение от около 12,5% според данните на Евростат. За работодателите промената е директен сигнал за актуализация на бюджетите за персонал, осигурителната база и праговете за минимално социално осигуряване, които се движат синхронно с минимума за заплата.

България спрямо другите държави от ЕС

Към 1 юли 2026 г. национална минимална заплата прилагат 22 от 27-те държави членки на ЕС. Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция разчитат на колективните договори, без законов национален праг. В рамките на групата със законов минимум България заема последно място с 620 евро, докато Люксембург води класацията с 2771 евро – над четири пъти по-високо ниво.

Съседите ни в региона са значително над нашата отметка. Във втората половина на 2026 г. минималната заплата е 780 евро в Латвия, 825 евро в Румъния, 906 евро в Унгария и 1050 евро в Хърватия. Разликите са от значение за фирми с операции в няколко държави, защото определят относителната привлекателност на труда и натоварването с трудови разходи при сравними бизнес модели.

В евро и по покупателна способност

Номиналното изразяване в евро е стандарт за сравнение, но скрива реалната стойност на заплатата. Изразена в стандарт на покупателна способност (СПС), минималната заплата в България за втората половина на 2026 г. е 993 СПС. Този показател ни поставя над Естония (935 СПС) и Латвия (938 СПС). Разликата идва от по-ниските цени на стоки и услуги в България. За финансовото управление това означава, че реалната тежест на минималната заплата за стандарта на живот на служителите е по-близо до регионалните съседи, отколкото номиналните курсове подсказват.

Директивата на ЕС за адекватни минимални заплати

Рамката за бъдещите увеличения не е изцяло национална. Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС е приета от Европейския парламент и Съвета на 19 октомври 2022 г., а крайният срок за транспозиция в националното право беше 15 ноември 2024 г. Нейният централен механизъм за България е правилото за колективното договаряне: когато обхватът му е под 80%, държавата е длъжна да осигури рамка от благоприятни условия и план за действие за насърчаване на колективното договаряне.

На 11 ноември 2025 г. Съдът на ЕС отхвърли искането на Дания за отмяна на директивата изцяло. Съдът отмени само части от две разпоредби – критериите за определяне на законовите минимални заплати и правилото, което забранява намаляване при автоматична индексация. Останалата част от директивата остава в сила и задължава държавите членки да докладват за напредъка. Първият доклад на Комисията за наблюдение на директивата е публикуван през юли 2026 г. и служи за еталон за съответствието на националните системи.

Какво предстои за 2027 г.

Според указанията на Министерството на финансите за бюджет 2027 прогнозната минимална заплата е 660 евро за 2027 г., 680 евро за 2028 г. и 710 евро за 2029 г. Това са бюджетни прогнози, а не приети размери, но те задават очакванията за макроикономическата рамка и за разходите по социално осигуряване в средносрочен хоризонт.

Пет точки за бюджета на персонала

1. Актуализирайте заложените стойности за годината – включете новия минимум от 1 януари във всички типове договори, графици за плащания и вътрешни политики за възнагражденията. Проверете дали има служители, чиято основна заплата под новия праг изисква анекс.
2. Пресметнете ефекта върху осигурителните вноски – минимумът за осигуряване се движи заедно с минималната заплата. Това засяга и собственици на дружества, свободни професии и контролиращи лица, които плащат вноски за себе си.
3. Мониторинг на колективните договори – директивата налага внимание към обхвата им. Ако в сектора няма такъв или е с нисък обхват, очаквайте инициативи за насърчаване на договарянето. Участието в браншови организации става стратегически важно.
4. Планирайте кадрите в средносрочен план – използвайте прогнозите на Министерството на финансите (660 евро за 2027 г., 680 евро за 2028 г. и 710 евро за 2029 г.) като базов сценарий за финансовото моделиране. Изградете буфер за вариант с по-бързо нарастване.
5. Следете докладите на Европейската комисия – те показват как институциите оценяват българската реализация и дали се налагат корективни мерки, които да променят динамиката на минимума.