Дефицитът на България за 2025 г. е 4,0% от БВП, а дългът – 29,9%

През 2025 г. секторът „Държавно управление“ в България отчита дефицит от 4 664 млн. евро, или 4,0% от БВП, показват нотификационните таблици на НСИ, публикувани на 21 октомври 2026 г. (НСИ). Дългът е 34 797 млн. евро, или 29,9% от БВП. Година по-рано е бил 23,8%. Средно за ЕС дефицитът е 3,1%, а дългът – 81,5% (Евростат). България е с най-големия ръст на дълга в Съюза, но остава с четвъртия най-нисък дълг.

Какво показва НСИ

Дефицитът на централното управление е 4 546 млн. евро, или 3,9% от БВП (НСИ). Местното управление отчита дефицит от 114 млн. евро, а социалноосигурителните фондове – от 4 млн. евро. Данните по години са следните:

Дългът нараства с 6,1 процентни пункта за една година, а в абсолютна стойност – от 24 977 на 34 797 млн. евро (НСИ). НСИ предупреждава, че данните може да бъдат ревизирани. Институтът е поискал, но още не е получил одитния доклад на Сметната палата за извънредния одит на пътни инфраструктурни проекти в публичния сектор, а в зависимост от констатациите и от проверката на Евростат дефицитът и дългът на сектора и на централното управление може да се променят.

Мястото на България в ЕС

По данни на Евростат от 21 октомври 2026 г. 11 държави от ЕС имат дефицит от поне 3% от БВП през 2025 г.: Румъния, Полша, Белгия, Франция, Унгария, Словакия, Австрия, България, Финландия, Италия и Хърватия (Евростат). Най-висок е дефицитът на Румъния (7,8%) и Полша (7,2%). Средният дефицит е 3,1% за ЕС и 3,0% за еврозоната, непроменен спрямо 2024 г.. Евростат свързва повишените дефицити в Съюза през 2022 и 2023 г., а в много по-малка степен и през 2024 и 2025 г., с високите цени на енергията и с мерките на правителствата за смекчаване на ефекта им.

При дълга картината е различна. Най-ниските нива в края на 2025 г. са в Естония (24,0%), Люксембург (26,0%), Дания (27,2%) и България (29,9%, Евростат). В 12 държави дългът е над 60% от БВП, като най-висок е в Гърция (145,4%) и Италия (136,7%). В еврозоната дългът расте от 86,6% на 87,7%, а в ЕС – от 80,3% на 81,5%. Най-голямото увеличение на съотношението през 2025 г. е в България (6,1 пункта) и във Финландия (6,0 пункта).

Какво са границите

Според Пакта за стабилност и растеж дефицитът на държава от ЕС не бива да надвишава 3% от БВП, а дългът – 60% (Евростат). Ако държава не спазва границите, се задейства процедурата при прекомерен дефицит, която включва няколко стъпки и възможни санкции. Същите критерии се прилагат и за приемане в еврозоната. Отворените от нас източници не съобщават дали такава процедура е открита за България, затова материалът не прави извод по този въпрос.

Приходи и разходи в сравнение

Общите разходи на държавното управление в България са 42,1% от БВП през 2025 г. срещу 39,0% през 2024 г., а приходите – 38,1% срещу 36,0% (Евростат). Разходите растат с 3,1 пункта от БВП, а приходите – с 2,1 пункта, затова разликата между тях се увеличава с един пункт (изчислено). В ЕС разходите са 49,4% от БВП, а приходите – 46,3% (Евростат).

Евростат отбелязва няколко български особености за 2025 г. Данъците и осигурителните вноски са 30,0% от БВП. По-ниски или равни са само Ирландия (22,4%), Румъния (29,2%) и Малта (30,0%, Евростат). България има най-големия в ЕС дял на „други приходи“ – 12,3% от общите приходи, като значителна част от тях са текущи и капиталови трансфери от институциите и органите на ЕС. В разходите субсидиите са 4,3% от общите разходи, което е четвъртият най-висок дял в ЕС.

Тези данни не обясняват защо дефицитът е нараснал. Те показват структурата: ниска данъчна тежест като дял от БВП, най-голям в ЕС дял на „други приходи“, в които влизат и европейски трансфери, и ниско ниво на дълг.

Какво да следите

Хармонизираната методология е описана в Ръководството на Евростат за дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ и в Европейската система за национални и регионални сметки (НСИ). НСИ посочва, че държавите предоставят на Евростат предварителни данни за дефицита и дълга към 31 март на следващата година и окончателни – към 30 септември. Евростат планира следващото обновяване на своята публикация за 21 април 2027 г. (Евростат). До тогава основният въпрос е как ще бъдат ревизирани данните след доклада на Сметната палата.