Каналът за сигнали за нарушения: кои фирми са задължени и какво рискуват

Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, е в сила от 4 май 2023 г. (Lex.bg). Лесно е изпълнението му да се сведе до една страница в сайта и един имейл адрес. Данните на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) показват, че каналите вече се използват. Законът е променян няколко пъти, последно с „Държавен вестник“, бр. 51 от 5 юни 2026 г..

Кой е задължен

Законът въвежда в България Директива (ЕС) 2019/1937 (Lex.bg). Задължени са три групи работодатели (чл. 12, ал. 1):

• работодателите в публичния сектор, с изключение на малките общини;
• работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители;
• частни работодатели с всякакъв брой служители, ако дейността им попада в обхвата на актовете на ЕС, изброени в приложението към закона, част I, буква „Б“, и част II.

За фирмите с 50 до 249 служители задълженията за вътрешен канал важат от 17 декември 2023 г. (Lex.bg). Те могат да споделят ресурси за приемането и проверката на сигнали (чл. 12, ал. 3).

Третата група често се пропуска. Малка фирма с десет души персонал също може да е задължена, ако работи в сектор, обхванат от посочените европейски актове. Проверете приложението към закона, преди да решите, че законът не се отнася за вас.

Какво трябва да има фирмата

Вътрешен канал за сигнали (чл. 13, ал. 1, Lex.bg). Вътрешните правила за него се преглеждат поне веднъж на три години (чл. 13, ал. 2).

Отговорен служител. Работодателят определя един или повече служители, които разглеждат сигналите (чл. 14, ал. 1, Lex.bg). С изменението от 2025 г. приемането и регистрирането на сигнали може да се възлага на външно лице (чл. 14, ал. 5).

Публична информация. Начинът за подаване на сигнал се публикува на сайта на работодателя и на видно място в офисите и работните помещения (чл. 12, ал. 4, Lex.bg).

Регистър. Работодателят води непубличен регистър на сигналите с девет задължителни реквизита (чл. 18, Lex.bg). Сигналите се регистрират по формуляр, утвърден от КЗЛД (чл. 15, ал. 2).

Отчет към КЗЛД. Задължените субекти подават статистическа информация, а според отчета на КЗЛД за 2024 г. срокът е всяка година до 31 януари (Lex.bg, Комисия за защита на личните данни).

Сроковете, които се пропускат

Два срока определят дали каналът работи на хартия или наистина:

• 7 дни за потвърждаване на получаването на сигнала (чл. 16, т. 1, Lex.bg);
• до 3 месеца след потвърждението за обратна информация към подателя (чл. 16, т. 4).

Ако сигналът има нередности, подателят трябва да бъде уведомен в 7-дневен срок, за да ги отстрани (чл. 15, ал. 5, Lex.bg). Отговорният служител има нужда от заместник и от ясно правило кой следи сроковете, когато той е в отпуск.

Глобите

Сумите в консолидирания текст на закона все още са записани в левове (Lex.bg):

Наказателните постановления се издават от председателя на КЗЛД (чл. 46, Lex.bg).

Какво показват данните на КЗЛД

КЗЛД е централният орган за външно подаване на сигнали (чл. 19, ал. 1, Lex.bg). През 2025 г. по външния канал при нея са получени 115 сигнала. От тях 57 са срещу публични организации, а 58 – срещу частни субекти (Комисия за защита на личните данни). За сравнение, през 2024 г. сигналите са 101, от които 42 срещу частни субекти (Комисия за защита на личните данни).

Частният сектор вече е обект на половината външни сигнали. За работодателя всеки външен сигнал значи и това, че проблемът не е решен вътре във фирмата. През 2025 г. сигналите, подадени по вътрешни канали, са 77 (Комисия за защита на личните данни). Числото е изчислено по генерираните уникални идентификационни номера.

През 2024 г. КЗЛД налага две имуществени санкции общо за 10 000 лв. – за нарушения на чл. 13, ал. 1, т. 1 и на чл. 31 (Комисия за защита на личните данни). Санкциите са малко, но едната е по чл. 13 – разпоредбата, която урежда вътрешния канал.

Практичен списък за ръководителя

1. Проверете дали фирмата е задължена: по броя на служителите и по сектора на дейност (Lex.bg).
2. Определете отговорния служител и заместника му. Ако ползвате външна фирма, сключете договор с ясни срокове.
3. Публикувайте информацията на сайта и в офиса.
4. Използвайте формуляра на КЗЛД и водете регистъра.
5. Сложете автоматично напомняне за 7-дневния и за 3-месечния срок.
6. Подайте статистиката към КЗЛД до 31 януари (Комисия за защита на личните данни).
7. Обучете мениджърите. Най-скъпото нарушение не е липсващият имейл адрес. Скъпо е, когато шефът на отдел разбере кой е подал сигнала и реагира.

Законът защитава служителите, но полза има и за фирмата. Вътрешният канал дава шанс проблемът да стигне до ръководството, преди да стигне до КЗЛД, до прокуратурата или до медиите.