Проблеми с паричния поток: срокове за плащане, обезщетения при забава и лостове

Печалбата в счетоводния отчет не означава налични пари в банковата сметка. Това е едно от първите правила, които ръководителите научават с цената на скъпи грешки. Една компания може да отчита ръст на приходите и положителен финансов резултат, но същевременно да изпитва затруднения да плати заплатите или данъците си. Причината се крие в разликата между момента на фактуриране и реалното постъпване на средствата.

Когато клиентите забавят плащанията си, веригата се скъсва. Бизнесът продължава да трупа разходи за суровини, наеми и осигуровки, докато чака вземанията си. Този недостиг парализира дейността и често води до фалит на иначе жизнеспособни предприятия. Затова управлението на паричния поток изисква прецизен правен подход при договарянето и строг вътрешен контрол.

Законовите граници на търговския кредит

Българското търговско законодателство поставя рамка на отношенията между партньорите, за да защити по-слабата страна от нелоялни практики. Страните по търговска сделка могат да договорят срок за плащане до 60 дни. По-дълъг период се допуска само по изключение, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора, съгласно чл. 303а, ал. 1 от Търговския закон.

Практиката показва, че много доставчици приемат по-дълги срокове под натиск на по-големи клиенти. Законът обаче дава опора при преговорите. Ако в договора липсва изрична уговорка за срока, се прилага законовото правило. Паричното задължение трябва да се плати в 14-дневен срок от получаване на фактурата или поканата за плащане. Това положение е защитна стена срещу автоматичното удължаване на плащанията от страна на контрагентите.

Правата при забава и европейският контекст

Когато длъжникът пропусне падежа, кредиторът, който е изпълнил своите задължения, има право на компенсация. Законът предвижда начисляване на законна лихва от първия ден на забавата. Освен това фирмите получават право на обезщетение за разноски по събирането в размер на не по-малко от 40 евро, като за това не е нужна предварителна покана. Този текст е изменен в Държавен вестник и влиза в сила от 1 януари 2026 година.

Тези правила стъпват върху европейската рамка. Директивата срещу забавените плащания задава стандарти за защита на бизнеса в целия съюз. Тя предвижда автоматично право на лихва за забава, минимално обезщетение от 40 евро за разходи по събирането и лихва от поне осем процентни пункта над референтния лихвен процент на Европейската централна банка. Държавите членки имат право да въвеждат по-благоприятни условия за кредиторите. За да следи платежното поведение на бизнеса и публичните органи, Европейската комисия създаде специална Обсерватория за плащанията в търговските сделки.

Омекотяване на правилата при работа с държавата

Взаимоотношенията с държавната и общинската администрация подлежат на много по-строг режим. Когато длъжникът е публичен възложител, стандартният срок за плащане е намален до 30 дни. По изключение той може да достигне до 60 дни, но не повече.

Законодателят защитава доставките за публичния сектор чрез императивни норми. Ограничаването на отговорността за забава е напълно недействително, когато длъжникът е публичен възложител. Това означава, че държавните и общинските структури не могат да включат клаузи в договорите, с които се освобождават от неустойки или лихви при просрочие. Подобни клаузи просто нямат правна стойност.

Вътрешни лостове за освобождаване на ресурс

Правната защита сама по себе си не пълни банковата сметка навреме. Ръководителите трябва да използват вътрешни лостове за оптимизация на паричния поток, като следят четири ключови елемента: вземания, запаси, задължения и прогнози.

Събирането на вземанията изисква дисциплина. Сроковете за плащане от клиентите трябва да бъдат скъсени максимално, а фактурите да се издават незабавно след доставка или завършване на услугата. Въвеждането на ранни отстъпки за плащане стимулира контрагентите да издължават задълженията си по-бързо.

Управлението на запасите освобождава блокиран капитал. Излишната стока на склад струва скъп ресурс. Намаляването на складовите наличности до оптимални нива подобрява ликвидността.

Договарянето на по-дълги срокове за плащане към доставчиците също освобождава пари, но само ако не се нарушават договорените условия и доверието на партньорите.

Прогнозата на паричния поток е задължителен инструмент за всеки финансов директор. Този период позволява да се видят както кратките седмични плащания за заплати и осигуровки, така и по-големите данъчни плащания в края на месеца. На навременно идентифицираните дупки в бюджета може да се реагира с преговори с доставчици или временно свиване на разходите, преди кризата да е блокирала дейността.