Фондът за иновации на ЕС инвестира 3,4 млрд. евро в 77 проекта: как кандидатстват фирмите

Фондът за иновации на ЕС е един от най-големите източници на безвъзмездно финансиране за нисковъглеродни технологии в Европа. На 19 октомври 2026 г. Европейската комисия избра 77 проекта от 23 държави в Европейското икономическо пространство, които ще получат общо 3,4 млрд. евро по поканата за технологии с нулеви нетни емисии, обявена през декември 2025 г. Конкуренцията е голяма: по тази покана са подадени 358 предложения с искане за 17,5 млрд. евро при наличен бюджет от 2,9 млрд. евро.

Откъде идват парите на фонда

Фондът се финансира от Схемата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS): част от квотите за емисии се продават на търг по договорен график, а приходите се използват за подкрепа на иновативни проекти. Общият ресурс зависи от цената на въглерода. По оценка на Комисията той може да достигне около 40 млрд. евро за периода 2020–2030 г. при цена от 75 евро за тон CO₂.

Фондът е наследник на програмата NER300. Комисията го описва като по-гъвкав: финансира повече, с по-прост подбор, и е отворен и за проекти от енергоемките индустрии. Средствата се управляват от изпълнителната агенция CINEA, а Европейската инвестиционна банка предоставя техническа и финансова помощ за развитие на проекти, които още не са достатъчно зрели.

Покани и търгове

Фондът разпределя средства по два начина:

• покани за предложения, при които проектите се оценяват от независими експерти по потенциал за намаляване на емисиите, степен на иновативност, зрялост на проекта, възпроизводимост и разходна ефективност;
• конкурентни търгове, при които кандидатите наддават за подкрепа. Така например работи Европейската водородна банка, за която Фондът за иновации е първият стълб.

Какво беше избрано през октомври 2026 г.

Поканата има пет теми, а във всяка от тях търсенето е надхвърлило бюджета.

Източник: Европейска комисия, 19.10.2026 г.

Сред избраните проекти има 6 за преработка и рециклиране на критични суровини, производство на термопомпи, соларни панели, електролизери и батерии, както и завод за постоянни магнити от редкоземни елементи. За първи път в списъка има проект за малък модулен ядрен реактор и проект за улавяне на CO₂ директно от въздуха и съхранението му. Комисията оценява, че 77-те проекта могат да спестят около 290 млн. тона CO₂ еквивалент през първите десет години работа.

Още 84 проекта са преминали оценката, но не са получили средства заради ограничения бюджет. Те, заедно с избраните, получават знака за качество STEP, който улеснява финансирането от други публични и частни източници. Други 160 предложения могат да ползват помощ от ЕИБ за развитие на проекта. С тези решения портфейлът на фонда достига около 320 проекта и почти 17 млрд. евро договорени грантове.

Кой може да кандидатства

Фондът е отворен за проекти във всички държави от ЕС, както и в Норвегия, Лихтенщайн и Исландия, така че български компании могат да кандидатстват самостоятелно или в консорциум. Той финансира първи по рода си, силно иновативни проекти с голям потенциал за намаляване на емисиите. Проектите трябва да са достатъчно зрели като планиране, бизнес модел и финансова и правна структура. Кандидатства се през портала на Комисията за финансиране и търгове (Funding & Tenders).

Следващата покана: декември 2026 г.

Избраните проекти вече подготвят споразуменията си за финансиране с CINEA, а резултатите от този етап Комисията ще обяви през първото тримесечие на 2027 г. Комисията подготвя следващия кръг покани за началото на декември 2026 г. Той ще включва отделна тема за производство на чисти технологии с бюджет от 1 млрд. евро, насочена към намаляване на риска във веригите за доставки.

За българска компания, която обмисля кандидатстване, полезният извод от последния кръг е съотношението: по-малко от един от всеки четири кандидата получава грант (77 от 358 предложения). Затова си струва да се прецени дали проектът е по-подходящ за помощта на ЕИБ за развитие на проекти и за следващ кръг, отколкото за кандидатстване веднага.