Цените на жилищата в България растат три пъти по-бързо от средното за ЕС

Българският жилищен пазар запазва интензивния си растеж и се утвърждава сред най-бързо поскъпващите в Европейския съюз. Последните данни на Евростат показват трайна тенденция към двуцифрени увеличения на цените, които изпреварват значително средноевропейските темпове. Тази динамика поставя на фокус въпросите за устойчивостта на пазара и натрупването на ценови риск за компаниите от сектора.

Колко поскъпнаха жилищата в България

Според предварителните данни на Евростат през второто тримесечие на 2026 година цените на жилищата в страната регистрират ръст от 15,5% на годишна база. За сравнение, средният показател за Европейския съюз е 4,7%, а за еврозоната – 4,0%.

Разликата се забелязва и в тримесечното сравнение. Спрямо предходното тримесечие на 2026 година цените в България се повишават с 4,5%. На този фон средният ръст за общността е едва 1,2%. Тези параметри показват значително по-висока вътрешна активност и задържане на силно търсене, което продължава да тласка стойностите нагоре.

Последните четири тримесечия

Динамиката през последните тримесечия очертава траен тренд на ускоряване, следван от леки колебания на високо ниво. Данните на Евростат проследяват следните годишни темпове на нарастване:

• Трето тримесечие на 2025 г.: 15,4%
• Четвърто тримесечие на 2025 г.: 12,6%
• Първо тримесечие на 2026 г.: 14,8%
• Второ тримесечие на 2026 г.: 15,5%

Средногодишно цените на жилищата в България са нарастнали с 14,6% през 2025 година. За сравнение, средният показател за ЕС през същия период е 5,5%. Това показва, че българският пазар се движи с трикратно по-висока скорост спрямо общоевропейския среден ритъм.

Нови и съществуващи жилища

Структурата на ръста показва интересни разлики между отделните сегменти на пазара. През второто тримесечие на 2026 година поскъпването при съществуващите имоти изпреварва това при новото строителство.

Цените на новите жилища в страната бележат годишен ръст от 12,3%. Същевременно съществуващите жилища поскъпват с 17,6% на годишна база по предварителни данни. По-високият темп при готовите имоти отразява както готовността на купувачите да плащат за незабавно нанасяне, така и ограничения обем предлагане в утвърдените градски зони.

България на фона на ЕС

В европейски мащаб българският пазар се нарежда сред лидерите по темп на поскъпване. Сред държавите членки с налични данни за второто тримесечие на 2026 година само Португалия регистрира по-голям годишен ръст – 16,5%.

България се доближава до тези стойности и изпреварва редица други икономики. След страната с най-сериозни увеличения са Литва с 14,3%, Словакия с 13,6% и Хърватия с 12,7%. За сравнение, в самия Евросъюз годишният темп на нарастване на цените се забавя постепенно от 5,5% през третото тримесечие на 2025 година до 4,7% през второто тримесечие на 2026 година.

Рисковете при двуцифрен ръст на цените

Продължаващият двуцифрен ръст създава специфична среда за вземане на управленски решения в строителния бранш, инвестиционните фондове и банковия сектор. Високите темпове на поскъпване генерират повишен ценови риск, който изисква по-строг вътрешен контрол и задълбочен анализ на пазарната ликвидност.

За строителите, банките и инвеститорите това означава:

• Оценка на риска: Бързото отдалечаване на ценовите нива от фундаменталните икономически показатели може да доведе до корекции или охлаждане на търсенето.
• Кредитна експозиция: Банковите институции трябва да поддържат консервативен подход към обезпеченията и да следят стрес тестовете за портфейлите си от жилищни кредити.
• Сегментиране на портфейла: Разликите в темповете между нови и съществуващи жилища налагат прецизиране на инвестиционните стратегии спрямо конкретния тип имот и локация.
• Управление на разходите: Строителните предприемачи се сблъскват с натиск върху себестойността, който трябва да се балансира с възможностите на крайните купувачи.