Бизнес статистика за управленски решения – как да четем НСИ и Евростат

Бизнес статистика от НСИ и Евростат дава на ръководителя два вида сигнали, настроенията на мениджърите и реалния обем на производството и продажбите (Национален статистически институт, Евростат). През септември 2026 г. общият показател на бизнес климата в България е 15,3%, или с 6,1 пункта под дългосрочната средна стойност от 21,4% (по наше изчисление по данни на НСИ и БНР) (БНР Новините).

Какво включва бизнес статистиката на НСИ

НСИ анкетира мениджърите всеки месец в четири сектора – индустрия, строителство, търговия на дребно и услуги, по хармонизираната програма на ЕС (Национален статистически институт). От май 2002 г. НСИ и Европейската комисия ги финансират заедно, затова българските резултати могат да се сравняват с тези на другите държави членки.

Вторият пласт са индексите на производството в промишлеността и услугите, които Евростат публикува по държави (Евростат). Те отчитат обем, а не мнение.

Разликата във времето е съществена. Анкетата за септември излиза на 30 септември, а промишленото производство за август е публикувано чак на 15 октомври (Национален статистически институт, Евростат). Данните за услугите през юли излизат на 7 октомври (Евростат). По наше изчисление по тези дати твърдите данни стигат до читателя 6 до 10 седмици след края на отчетния месец, а анкетата е готова още в същия месец.

Как се смята показателят на бизнес климата

Мениджърите оценяват всеки въпрос по скала с три степени, например увеличение, без промяна или намаление (Национален статистически институт). Балансът е разликата между дяловете на двата крайни отговора. Показателят за всеки сектор е средно геометрично от баланса за текущото състояние и баланса на очакванията за следващите шест месеца. Общият показател е претеглена средна на четирите сектора.

Честа грешка е 15,3% да се приеме за дела на оптимистично настроените фирми (Национален статистически институт). Числото показва с колко положителните оценки надвишават отрицателните. Затова смисъл има сравнението със собствената история на реда, например с дългосрочната средна от 21,4% (БНР Новините).

Бизнес климатът по сектори през септември 2026 г.

Строителството отчита най-големия спад и е на най-ниското си ниво от няколко години (Национален статистически институт, БНР Новините). И в четирите сектора фирмите поставят на първо място несигурността в икономиката като пречка, а липсата на кадри се посочва навсякъде без услугите. Това съвпада с картината на пазара на труда с ниска безработица и малко свободни места. В услугите несигурността пречи на 55,2% от фирмите, а конкуренцията в бранша – на 39,5%.

Ценовите очаквания помагат в преговорите с доставчиците. В строителството 71,4% от мениджърите очакват продажните им цени да не се променят през следващите три месеца (Национален статистически институт). За възложителите това показва по-стабилни оферти в кратък срок, но балансът се обновява всеки месец.

Анкетите и твърдите данни не казват едно и също

Промишлеността показва защо двата пласта се четат заедно. Климатът в сектора се подобрява с 0,6 пункта до 16,9% (Национален статистически институт). Производството през август е с 0,8% над юли, но остава с 5,4% под август 2025 г. (Евростат). Ние четем двата реда така: анкетата хваща посоката на месечната промяна, а годишното сравнение показва, че нивото все още е по-ниско.

При услугите разминаването е в обратна посока. Те имат най-слабия климат от четирите сектора, 8,4% (Национален статистически институт). Обемът им през юли обаче е с 5,9% над година по-рано и с 0,5% над юни (Евростат). Месеците не съвпадат, затова сравнението е ориентир, а не доказателство. Според нашия прочит нисък климат при растящ обем говори по-скоро за натиск от конкуренцията и маржовете, отколкото за по-слабо търсене. Това следва и от пречките, които самите фирми посочват.

България и ЕС в промишлеността и услугите

България е третата държава в ЕС по годишен спад на промишлеността, след Ирландия с 15,0% и Белгия със 7,1% (Евростат). По наше изчисление страната изостава от средното за ЕС с 5,2 пункта в промишлеността и го изпреварва с 4,4 пункта в услугите (Евростат). Икономика с растящи услуги и свиваща се индустрия изисква различни допускания в бюджета на доставчика на промишлени стоки и на фирмата, която продава на крайни клиенти. Ценовата страна на тази картина е в анализа за инфлацията в България през 2026 г.

Ревизиите променят БВП месеци по-късно

Реалният растеж на БВП за 2025 г. е 3,0% по актуализираните данни на НСИ (Национален статистически институт). Предварителната оценка от 6 март 2026 г. беше 3,1%, а номиналният БВП е увеличен с 530,2 млн. евро до 116 548,5 млн. евро. Ревизията се основава на годишната структурна бизнес статистика и на годишните отчети на фирмите.

Структурата на растежа също е сигнал. Брутното образуване на основен капитал расте реално с 15,6%, а износът на стоки и услуги намалява с 1,9% (Национален статистически институт). Ако приходите във финансовия модел се прогнозират чрез БВП, есенната актуализация е удобен момент за преизчисляване. Първата оценка е работна хипотеза, не окончателно число. Как Брюксел чете същите тенденции, показва оценката на Европейската комисия за българската икономика.

Кои показатели да следи финансовият директор

• Показателят за собствения сектор, а не общият, сравнен с дългосрочната средна. Общият е 15,3% при средна 21,4% (Национален статистически институт, БНР Новините).
• Очакванията за следващите шест месеца, които тежат колкото текущата оценка в показателя на сектора.
• Пречките и ценовите очаквания в собствения бранш, които дават фон за преговорите за заплати и оферти.
• Месечното и годишното изменение на производството заедно, защото през август 2026 г. те сочат в различни посоки (Евростат).
• Актуализацията на годишния БВП. През октомври 2026 г. тя промени както растежа, така и номиналния размер на икономиката за 2025 г. (Национален статистически институт).

Първичните таблици са в раздела на НСИ за бизнес наблюдения и в базата данни на Евростат, където редовете са разделени по държави и сектори (Национален статистически институт, Евростат). Прессъобщенията към тях обясняват методиката и показват кога излиза следващата публикация.