Свободни работни места – 18,7 хил. в България и работниците от трети страни

Свободни работни места в България към края на юни 2026 г. има 18,7 хиляди, с 10,8% по-малко от година по-рано (Национален статистически институт). Незаетите позиции са 0,8% от всички места, при 2,0% средно за ЕС и 2,1% за еврозоната (Евростат). През 2025 г. Агенцията по заетостта е обработила 49 179 процедури, с които фирми искат да наемат хора от държави извън ЕС (БТА).

Накратко: - Годишният спад се ускорява. В края на март той е 6,3%, а в края на юни вече е 10,8% (Национален статистически институт, Национален статистически институт). - По наше изчисление по данни на Евростат делът на незаетите позиции в ЕС е 2,5 пъти по-висок от българския (Евростат). - Здравеопазването води по брой незаети места в края на 2025 г. с 2 757 позиции (Евростат). - 27 943 от процедурите за работници от трети страни през 2025 г. са за сезонна или друга краткосрочна заетост (БТА). - Исканията и декларациите за наемане на чужденци извън ЕС се приемат само електронно от 21 юли 2026 г. (Агенция по заетостта).

Колко са свободните работни места в България

Към края на март 2026 г. незаетите позиции са 20,9 хиляди, а до края на юни намаляват до 18,7 хиляди (Национален статистически институт, Национален статистически институт). По наше изчисление по данни на НСИ година по-рано те са били около 21 хиляди. НСИ изчислява коефициента като съотношение между свободните места и сбора от заетите и свободните места.

Показателят отразява местата, които работодателите се опитват да запълнят към определена дата (Национален статистически институт). Общия недостиг на хора той не мери. Затова ниската стойност не противоречи на анкетите, в които недостигът на хора е втората пречка за бизнеса. Нашият прочит е, че тя по-скоро показва колко по-малко нови позиции отварят фирмите.

Тримесечните данни публикува НСИ, а Евростат ги подрежда в общата европейска таблица jvs_q_nace2 с разбивка по отрасли (Национален статистически институт, Евростат). Месечните обяви в бюрата по труда са отделен показател, който Агенцията по заетостта отчита в своите съобщения (Агенция по заетостта).

България и ЕС по дял на незаетите позиции

Евростат поставя България до Полша с 0,8%, а по-нисък дял има само Румъния с 0,5% (Евростат). Най-висок е делът в Нидерландия (4,1%) и Белгия (3,3%).

Спадът през пролетта идва основно от услугите, където делът пада с 0,3 пункта само за едно тримесечие (Евростат). В ЕС строителството е сред отраслите с най-висок дял на незаетите места, 2,8%. В българското строителство той е 0,5% в края на 2025 г., тоест по наше изчисление над пет пъти по-нисък, макар периодите да се разминават (Евростат).

Кои сектори търсят най-много хора

Разбивката по отрасли по класификацията NACE Rev. 2 в таблицата на Евростат стига до четвъртото тримесечие на 2025 г. (Евростат). Тя показва, че търсенето се е изместило от промишлеността към услугите и публичния сектор.

Делът е най-висок в държавното управление (1,8%) и в транспорта (1,7%), където местата се запълват най-трудно (Евростат). По наше изчисление по данни на Евростат 5 396 позиции, или 31,2% от всички, са в публичния сектор в широк смисъл, който освен администрацията включва образованието и здравеопазването. Освен държавното управление само преработващата промишленост сред големите отрасли в таблицата има по-малко незаети места за година.

Учители и шофьори в бюрата по труда

Бюрата по труда са получили през септември 2026 г. 10 800 нови свободни позиции на първичния пазар, с 12% повече от август (Агенция по заетостта). Най-много позиции са обявени в образованието, следвано от преработващата промишленост. Учителите са най-търсената професия, а веднага след тях е персоналът за грижи. Шофьорите също са в челото на списъка.

Регистрираните безработни в края на септември са 154 096 души, а равнището на регистрираната безработица е 5,43% (Агенция по заетостта). По наше изчисление по данни на Агенцията по заетостта и НСИ на едно свободно място се падат около осем регистрирани безработни, макар двата показателя да се измерват към различни дати и по различни методи (Национален статистически институт). Причините за това несъответствие разглеждаме в материала ни за ниската безработица и малкото свободни места.

Работниците от трети страни – колко са и къде работят

Сезонна или краткосрочна работа са 56,8% от 49 179-те процедури през 2025 г. (БТА). По наше изчисление за по-дълга заетост остават 21 236 процедури. Ако всички процедури бяха довели до реална работа, по наше изчисление те биха били около 2,1% от 2 342 999-те наети в края на 2025 г.. Чуждата работна ръка е съсредоточена в туризма и селското стопанство.

До края на май 2026 г. право да работят в България са получили над 28 000 души от държави извън ЕС (Darik Business Review). За последните три години те са над 108 000 от 95 държави, като най-много разрешения са издадени за граждани на Узбекистан. Министерството на труда посочва строителството и транспорта сред отраслите с недостиг на хора.

Нашият извод е, че годишният брой процедури за дългосрочна работа е сравним с броя на всички незаети позиции към края на кое да е тримесечие (Евростат, БТА). Едното число обаче е поток за година, а другото е състояние към дата. Затова не може да се твърди, че вносът на работна ръка „покрива“ свободните места.

Как се кандидатства за работник от трета страна

Агенцията по заетостта приема документите само по електронен път от 21 юли 2026 г. (Агенция по заетостта). Искането за разрешение за работа (приложение № 3) се подава през Системата за сигурно електронно връчване. Декларацията за краткосрочна заетост (приложение № 5) може да се подаде и през платформата Work in Bulgaria, ако заетостта е сезонна и до 90 дни. Документите се подписват с квалифициран електронен подпис на представляващия или на упълномощено лице, като пълномощникът прилага пълномощно.

Одобрението от Агенцията не означава, че работникът вече е в страната (БТА). Тя не проследява колко от одобрените хора в действителност са започнали работа в България. Трудовият договор се урежда по други правила, а не по тези за кратките делови посещения, описани в материала ни за новите гранични системи EES и ETIAS (Агенция по заетостта).

Преките разходи на работодателя за един сезонен работник понякога надхвърлят 1400 евро (БТА). Сумата не включва възнаграждението с осигуровките, нито жилището. Тази цифра е полезна отправна точка, когато фирмата сравнява наемането отвън с вътрешно обучение или автоматизация.