Производителността на труда в България е 59% от средната за ЕС

Всеки зает в България е създал през 2025 г. средно 32 414,7 евро БВП, а всеки отработен час – 20,1 евро, показват данните на НСИ от 20 октомври 2026 г. (НСИ). Числото изглежда впечатляващо: през 2021 г. часът е давал 12,9 евро. Част от този ръст обаче е инфлация. Реалното увеличение през 2025 г. е 0,8% на зает и 1,8% на отработен час (Евростат). Евростат изравнява цените между страните и поставя България на 59,2% от средното за ЕС.

Какво показва НСИ

Заетите лица в икономиката през 2025 г. са 3 595,5 хиляди, а отработените часове – 5 785,7 милиона (НСИ). Делът на услугите в заетостта расте, а този на индустрията и селското стопанство намалява. Цифрите по години са следните:

По сектори НСИ смята брутна добавена стойност. В услугите тя е 18,4 евро на отработен час, в индустрията – 17,1 евро, а в селското стопанство – 4,4 евро (НСИ). Аграрният сектор е с най-ниска производителност – 5 984,7 евро на зает при 30 190,9 евро в услугите.

Къде сме спрямо ЕС

Данните на Евростат са в стандарти на покупателна способност, тоест с отчитане на разликите в цените между държавите. Средното за ЕС е 100 (Евростат). България е на 59,2% по производителност на час и на 59,4% по производителност на зает през 2025 г.. На зает България е на последно място в ЕС, а на час по-ниско от нея е само Гърция с 54,1.

Данните са на Евростат (Евростат). Разликата не идва от по-краткото работно време. През 2025 г. един зает в България е работил средно 1 609,1 часа, а в ЕС – 1 604,8 часа. Българският работещ е на работа колкото европейския, но създава по-малко за един час.

Догонване с неравен темп

Часовата производителност на България е била 41,6% от средната за ЕС през 2010 г., 44,0% през 2015 г., 48,8% през 2020 г. и 59,2% през 2025 г. (Евростат). По периоди приближаването е 2,4 пункта за първите пет години, 4,8 за следващите и 10,4 за последните. Темпът се ускорява.

През 2024 г. реалната производителност на час в България се увеличава с 4,3%, при 0,4% в ЕС, а през 2025 г. – с 1,8% при 1,3% в ЕС (Евростат). По-ниската стартова база улеснява по-бързия ръст. Това е оценка на редакцията.

Заплатите и цената на единица продукция

Производителността е само половината от сметката. Другата половина е колко струва трудът. Евростат следи номиналните разходи за труд на единица продукция при отчитане на отработените часове. В България те нарастват с 11,4% през 2022 г., с 10,8% през 2023 г., с 12,2% през 2024 г. и с 5,0% през 2025 г. (Евростат). В ЕС съответните стойности са 3,5%, 6,7%, 4,3% и 3,2%.

И през четирите години показателят в България расте по-бързо, отколкото в ЕС. По определението на показателя това значи, че разходите за труд растат по-бързо от реалната производителност. Според редакцията при догонваща икономика това не е изненада, но за фирмите означава, че по-високите разходи за труд трябва да се покриват с по-висока производителност, с икономия на други разходи или с по-високи цени. Това е оценка на редакцията, а не извод на НСИ или Евростат.

Какво да следите

НСИ вече публикува и тримесечни данни. Часовата производителност е 19,0 евро през първото тримесечие на 2026 г. и 21,2 евро през второто (НСИ). Тримесечните стойности растат през годината: през 2025 г. те са 16,3 евро в първото тримесечие и 23,1 евро в четвъртото, затова не се сравняват с годишните. През първото тримесечие на 2026 г. БВП на зает нараства реално с 1,6%, а през второто – с 3,0% спрямо същите тримесечия на 2025 г.. Ако темпът се задържи над европейския, разликата ще продължи да се стеснява.

С тази публикация НСИ е ревизирал данните за 2018–2024 г. по методологични причини (НСИ). Стари таблици и презентации с по-ранни стойности може вече да не съвпадат със сегашните. Сравнението с ЕС на Евростат и числата на НСИ в евро са две различни мерки: едната отчита разликите в цените между държавите, другата не.