Кръговата икономика: какво представлява, къде е България и какво изисква ЕС

Кръговата икономика е модел, при който продуктите и материалите остават в употреба възможно най-дълго, а отпадъците и използването на нови суровини се свеждат до минимум. Тя е алтернатива на линейния модел „добив – производство – употреба – изхвърляне“. За европейския бизнес темата е и регулаторна: Регламентът за екодизайн от 2024 г. превръща издръжливостта, ремонтопригодността и информацията за продукта в условие за достъп до пазара, а от юли 2026 г. големите компании не могат да унищожават непродадени дрехи и обувки.

Как ЕС мери кръговостта

Основният показател на европейско ниво е коефициентът на кръгово използване на материалите. Той показва какъв дял от материалите, които използва икономиката, идва от рециклирани отпадъци, т.е. доколко вторичните суровини заместват първичните.

Според Европейската комисия кръговостта в ЕС е около 12%, а целта е тя да се удвои до 24% до 2030 г. Целта е част от Сделката за чиста промишленост, а планираният Акт за кръговата икономика трябва да помогне за постигането ѝ.

България спрямо ЕС: материали и отпадъци

През 2024 г. коефициентът на кръгово използване на материалите е 12,2% средно за ЕС и едва 5,0% в България. У нас показателят се движи в тесни граници: 5,8% през 2020 г., 4,3% през 2021 г., 3,0% през 2022 г. и 4,9% през 2023 г.

Източник: Евростат, env_ac_cur и cei_wm011.

Разликите в ЕС са големи. Нидерландия има най-висок коефициент на кръговост, 32,7%, а Румъния – най-нисък, 1,3%. При битовите отпадъци България рециклира 21,8% през 2024 г. при 49,4% средно за ЕС. Делът у нас е спаднал от 35,2% през 2020 г. до 16,7% през 2023 г., преди да се повиши отново през 2024 г.

Регулаторната рамка: от плана за действие до Акта за кръговата икономика

Европейската комисия прие втория План за действие за кръгова икономика през март 2020 г. като част от Европейския зелен пакт. Планът обхваща целия жизнен цикъл на продуктите – от дизайна до предотвратяването на отпадъци – и е основата на повечето нови правила.

Следващата голяма стъпка е Актът за кръговата икономика. Към октомври 2026 г. Комисията го представя като предстоящ, с приемане, планирано за 2026 г. Целта е единен пазар за вторични суровини, повече качествени рециклирани материали и по-голямо търсене за тях в ЕС. Като част от него Комисията подготвя и преработване на директивата за отпадъците от електрическо и електронно оборудване.

Регламентът за екодизайн: почти всички стоки

Регламент (ЕС) 2024/1781 за екодизайн на устойчиви продукти влезе в сила през юли 2024 г. Той заменя досегашната рамка, която засягаше основно енергопотребяващите продукти, и позволява изисквания за почти всички физически стоки на пазара на ЕС, независимо дали са произведени в Съюза или са внесени.

Изискванията се въвеждат с делегирани актове за отделни продукти или групи продукти. През април 2025 г. Комисията прие работния план за 2025–2030 г. с приоритетните групи:

• суровини: стомана и алуминий;
• крайни продукти: текстил (с фокус върху облеклото), мебели, гуми и матраци;
• хоризонтални мерки: изисквания за ремонтопригодност на продукти като потребителска електроника и малки домакински уреди, включително индекс за ремонтопригодност, както и за рециклируемост на електрическото и електронното оборудване.

Бъдещите изисквания ще засягат две неща. Първото са характеристиките на продукта, например минимална издръжливост, енергийна и ресурсна ефективност, наличност на резервни части и минимално рециклирано съдържание. Второто е информацията за продукта, включително въглеродният и екологичният отпечатък. Комисията обещава да отчита нуждите на малките и средните предприятия при разработването на изискванията.

Цифровият продуктов паспорт

Информацията за продуктите ще се предоставя основно чрез цифров продуктов паспорт, а за продуктите с енергиен етикет – чрез регистъра EPREL. Паспортът е достъпен през носител на данни върху продукта, опаковката или документацията, например QR код. Комисията подготвя техническите правила за идентификаторите и носителите на данни, правата на достъп до информацията, както и регистър и уеб портал за паспортите. За производителите и вносителите това означава вътрешни процеси за събиране и поддържане на данни за материалите, произхода и възможностите за ремонт и рециклиране.

Забраната за унищожаване на непродадени дрехи и обувки

От 19 юли 2026 г. големите компании в ЕС не могат да унищожават непродадени облекла, аксесоари за облекло и обувки. За средните предприятия забраната се очаква да започне да се прилага от юли 2030 г., а микро и малките предприятия са освободени. Според Комисията всяка година в Европа между 4% и 9% от непродадения текстил се унищожава, без изобщо да е носен.

С делегиран акт Комисията уточни кога унищожаването все пак е допустимо, например по съображения за безопасност или при повредени продукти. Спазването на правилата се контролира от националните органи. С отделен акт за изпълнение се въвежда стандартен формат, в който компаниите оповестяват количествата изхвърлени непродадени потребителски стоки. Това задължение се прилага от февруари 2027 г.

Какво да проверят българските компании

Конкретните изисквания за повечето продукти тепърва ще се приемат, но посоката е ясна. Компаниите в приоритетните групи – производители и вносители на облекло, мебели, матраци, гуми, стомана и алуминий – могат да започнат с три въпроса:

• Кои от продуктите ни попадат в работния план 2025–2030 и в кои подготвителни проучвания можем да участваме чрез браншовата си организация?
• Имаме ли данни за състава, произхода и рециклируемостта на материалите, които ще влязат в цифровия продуктов паспорт, или зависим изцяло от доставчиците?
• Ако продаваме облекло или обувки през голяма търговска верига в ЕС, как тя управлява непродадените количества след 19 юли 2026 г. и какво ще поиска от нас като доставчик?

За България, където рециклирането на битовите отпадъци е под половината от средното за ЕС, предстоящият единен пазар за вторични суровини може да се окаже и възможност за компаниите, които събират, сортират и преработват отпадъци.