Икономика на България – структурните фактори зад растежа и бюджета на фирмата
Икономика на България отблизо: услуги, заплати, инвестиции и производителност и какво значи структурата на растежа при планиране на фирмения бюджет.
Икономиката на България расте с един от най-високите темпове сред шестте централно- и източноевропейски страни с дерогация, сочи изследване в European Journal of Economics and Business Studies за периода 1999–2018 г. (European Journal of Economics and Business Studies). Този ръст обаче не е стигнал, за да затвори голямата разлика в дохода на човек спрямо средното за ЕС и еврозоната.
Икономика на България и бавното догонване на еврозоната
Сближаването с еврозоната е реално, но неравномерно. Изследването в European Journal of Economics and Business Studies открива намаляване на разликите в реалния БВП на човек за 1999–2018 г. (European Journal of Economics and Business Studies). Догонването е било по-изразено през първите десет години от периода. Част от слабостите, които спират процеса, не са преодолени и продължават да действат.
Отклонението се вижда и в производствената структура. Статия в „Научни трудове на УНСС“ от 2019 г. установява, че разликата между общата производствена структура на България и тази на еврозоната не показва тенденция към свиване (CEEOL / Научни трудове на УНСС). Най-силно е сближаването в индустрията, а най-слабо в селското, горското и рибното стопанство.
Изводът за ръководителя следва от двете изследвания. Изоставането не е въпрос на една слаба година, а на структура, която се променя бавно (CEEOL / Научни трудове на УНСС, European Journal of Economics and Business Studies). Средносрочните планове, които приемат автоматично доближаване до европейските нива на търсене и доходи, носят по-голям риск от плановете, които залагат постепенно сближаване.
Как се смени двигателят на растежа от 1970 до 2008 г.
Дългият поглед показва кой фактор е движил БВП в различните етапи. Изследване на Центъра за стопанско-исторически изследвания обхваща около четиридесет години до кризата от 2009 г. и доказва три периода с различна вътрешна динамика (EconPapers (RePEc) / Proceedings of the Centre for Economic History Research, CEEOL / Център за стопанско-исторически изследвания).
| Етап | Принос на труда | Доходна структура на БВП | Обща факторна производителност |
|---|---|---|---|
| Последните две десетилетия на плановата икономика | Незначителен | Относително стабилна, доминира трудовият доход | Положителна в повечето години |
| Първото десетилетие на прехода | Силно положителен или отрицателен | Надделява делът на капиталовия доход | Отрицателна в началото на прехода |
| След 2000 г. до 2008 г. | Устойчиво положителен | Надделява делът на капиталовия доход | Отрицателна в края на периода |
| Източник: Proceedings of the Centre for Economic History Research, 2023 (EconPapers (RePEc) / Proceedings of the Centre for Economic History Research, CEEOL / Център за стопанско-исторически изследвания) |
Промяната на БВП на човек зависи главно от средната производителност на труда (EconPapers (RePEc) / Proceedings of the Centre for Economic History Research). В години с по-висок растеж водещият фактор е капиталът. Растежът е бил интензивен само в отделни години през социализма и в началото на третия период, а в останалото време е бил екстензивен (CEEOL / Център за стопанско-исторически изследвания).
Капиталът и производителността са опорните точки и за фирмения план. Когато растежът се дължи предимно на повече вложени ресурси, а не на по-ефективното им използване, той трудно се поддържа без нови инвестиции (EconPapers (RePEc) / Proceedings of the Centre for Economic History Research).
Услугите в брутната добавена стойност и отраслите извън тях
Услугите определят нивото и динамиката на брутната добавена стойност в България (CEEOL / Научни трудове на УНСС). Дългосрочно секторната структура се движи към по-голям дял на услугите и по-малък дял на селското стопанство, докато делът на индустрията се променя плавно (EconPapers (RePEc) / Proceedings of the Centre for Economic History Research).
Индустрията е отрасълът, който най-много се доближава до структурата на еврозоната (CEEOL / Научни трудове на УНСС). За индустриалните фирми сравненията с европейски конкуренти са по-приложими, отколкото за земеделските производители, където разликата е най-голяма. По наша оценка по данни на двете изследвания на УНСС и Центъра за стопанско-исторически изследвания, при търговия с еврозоната показателите на земеделските фирми трябва да се сравняват с европейските с повече корекции (EconPapers (RePEc) / Proceedings of the Centre for Economic History Research).
Заплатите в БВП и инвестиционната активност
Делът на компенсациите на наетите в доходната структура на БВП расте (CEEOL / Научни трудове на УНСС). Това приближава България до еврозоната, но се отразява неблагоприятно на инвестициите и растежа. След края на плановата система делът на капиталовия доход е надделявал (EconPapers (RePEc) / Proceedings of the Centre for Economic History Research).
Тук е балансът, който засяга всеки бюджет. По-високият дял на заплатите подкрепя доходите на домакинствата и вътрешното потребление, но оставя по-малко ресурс за натрупване на капитал (CEEOL / Научни трудове на УНСС). Именно капиталът е бил водещ фактор в годините с най-бърз растеж (EconPapers (RePEc) / Proceedings of the Centre for Economic History Research). Ако делът на заплатите расте по-бързо от производителността, растежът губи двигателя, който исторически е давал най-високите темпове. Ефектът върху търсенето разглеждаме в материала за маркетинговия бюджет при по-бавно растящо потребление.
Вътрешно потребление и инфлационен риск в плана за 2027 г.
Цитираните изследвания описват структурата на растежа, а не текущата инфлация и прогнозите за следващата година (CEEOL / Научни трудове на УНСС, EconPapers (RePEc) / Proceedings of the Centre for Economic History Research, European Journal of Economics and Business Studies). Затова изводите им служат като рамка, а числата за цени и БВП се вземат от актуалните макроикономически прогнози. Нашите текстове за прогнозата за инфлацията 2027 и БВП и за растежа на БВП на България събират тези стойности.
Връзката между заплатите и цените не е предмет на цитираните изследвания. Те показват, че делът на компенсациите на наетите в доходната структура на БВП расте (CEEOL / Научни трудове на УНСС), а услугите определят нивото и динамиката на брутната добавена стойност.
Какво да провери финансовият директор в структурата на разходите
Ръстът на заплатите във фирмата е разумно да се сравнява с ръста на производителността на служител. На макрониво именно производителността е основният източник на по-висок БВП на човек (EconPapers (RePEc) / Proceedings of the Centre for Economic History Research). Разлика в полза на заплатите за няколко поредни години е сигнал за натиск върху маржа и цените.
Инвестиционният план трябва да се чете заедно с дела на трудовите разходи. Тенденцията за повече компенсации на наетите е свързана с по-слаба инвестиционна активност в цялата икономика (CEEOL / Научни трудове на УНСС). Цената на финансирането също влияе върху решението, а сравнение на лихвите има в материала за фирмените кредити в България и еврозоната.
Текущите стойности за БВП, заплати, цени и кредит се проверяват в публикациите на НСИ, БНБ и Европейската комисия. Честа грешка е структурните тенденции от изследванията да се приемат за прогноза за конкретна година. Те показват посоката на промяната, а не размера ѝ през следващите дванадесет месеца (CEEOL / Научни трудове на УНСС, European Journal of Economics and Business Studies).
Другият ориентир е отклонението на производствената структура от еврозоната, което до 2019 г. не показва тенденция към намаляване (CEEOL / Научни трудове на УНСС).
Източници
- Структурни характеристики на икономическия растеж в България — CEEOL / Научни трудове на УНСС
- Characteristics and Factors of Economic Growth in Bulgaria (1970–2008) — EconPapers (RePEc) / Proceedings of the Centre for Economic History Research
- The Factors Behind Bulgaria’s (Non) Convergence — European Journal of Economics and Business Studies
- Характеристики и фактори на икономическия растеж в България (1970–2008) — CEEOL / Център за стопанско-исторически изследвания
Вижте и това
Материалът е подготвен от Редакцията на CEO Forum по публично достъпни официални данни и източници, посочени по-горе. Не е инвестиционен, правен или данъчен съвет. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@ceoforum.bg.