Оценка на материални запаси FIFO и LIFO – какво допуска МСС 2
Оценка на материални запаси FIFO и LIFO: защо МСС 2 забранява LIFO, как методът променя печалбата и данъчната основа и какво да провери финансовият директор.
Оценката на материални запаси по FIFO и LIFO се решава на ниво стандарт: МСС 2 допуска FIFO и средна претеглена стойност, а LIFO е изключен (IFRS Foundation, KPMG). За фирма, която води отчетите си по МСФО, изборът всъщност е между два метода, а не между три.
Какво допуска МСС 2 при оценката на запасите
Стандартът оценява запасите по по-ниската от себестойността и нетната реализуема стойност (IFRS Foundation). За взаимозаменяеми стоки в големи количества се прилага FIFO или средна претеглена стойност. За уникални артикули и стока, произведена за конкретен проект, се следи действителната цена на всяка единица (Deloitte).
Изискването за последователност е по-важно, отколкото изглежда. Един и същ метод се прилага към всички запаси със сходен характер и употреба за фирмата (KPMG, Deloitte). Склад с пластмасови гранули и склад с резервни части може да ползват различни формули, но две еднакви стоки в два обекта не могат.
Как се различават FIFO, LIFO и средната стойност
FIFO приема, че първите постъпили единици се изписват първи, затова в склада остават най-новите цени. LIFO обръща логиката: изписват се най-скъпите последни покупки, а в баланса остават старите. Средната стойност смесва двете.
Нашият условен пример показва посоката на ефекта. Фирма купува първа партида запаси на по-ниска цена, после втора партида на по-висока цена и продава количество, равно на една партида.
| Показател | FIFO | Средна стойност | LIFO |
|---|---|---|---|
| Себестойност на продадените | най-ниска | междинна | най-висока |
| Брутна печалба | най-висока | междинна | най-ниска |
| Запас в баланса | най-висок | междинен | най-нисък |
Източник: наше изчисление по условен пример; методите са описани в IFRS Foundation и KPMG.
Печалбата при LIFO е най-ниска, а запасът в баланса е най-малък. Разликата е само във времето на признаване на разхода: общата стойност на двете партиди в крайна сметка се отчита и при трите метода.
Защо LIFO отпада за предприятията по МСФО
МСС 2 забранява LIFO, а американските стандарти (US GAAP) го допускат наред с FIFO и средната стойност (KPMG, Deloitte). Част от американските компании го ползват именно по данъчни причини. Тези дружества често публикуват допълнителна информация по друга формула, за да могат да се сравняват с отчитащите по МСФО.
Изводът за българска фирма е практичен. Ако мързеливо се копира политика от американски партньор или инвеститор, в отчета може да се окаже метод, който стандартът не признава. При консолидиране в чужда група разликата се коригира на ниво консолидация, а не изчезва.
Как методът променя печалбата и данъчната основа
При растящи доставни цени FIFO дава по-висока отчетна печалба, а LIFO по-ниска. При падащи цени ефектът се обръща. Нашият извод е, че ръководителят трябва да гледа не стойността на запаса, а посоката на цените на доставчиците за следващите тримесечия.
Данъчната основа следва счетоводния резултат, коригиран по правилата на закона. Затова по-високата печалба при FIFO по принцип означава по-висока основа за облагане през същата година, ако няма друга корекция. Точните корекции и приемането на разходи за запаси се проверяват в текста на ЗКПО и в указанията на НАП. Те не са проверени в тази публикация и не могат да се четат като данъчно становище.
Обезценката не зависи от избрания метод
Каквато и формула да е избрана, запасът не се носи над възстановимата си стойност при продажба (IFRS Foundation). Когато нетната реализуема стойност падне под себестойността, разликата се отчита като разход веднага.
МСФО изисква и обратното. Ако стойността се възстанови, обезценката се сторнира до размера на първоначалната себестойност, докато US GAAP забранява сторниране (KPMG, Deloitte). За фирма със сезонна или бързо оценяваща се стока това означава по-волатилен резултат между тримесечията.
Какво да провери финансовият директор при избор или смяна на метод
Смяната на метод е промяна в счетоводната политика и се прави с ретроспективно преизчисление, а не просто от новата година. Преди това има няколко проверки:
- записаната в счетоводната политика формула за всяка група запаси;
- дали системата за складово счетоводство реално проследява партидите, нужни за FIFO;
- как се разграничават взаимозаменяеми от уникални артикули (IFRS Foundation, Deloitte);
- какъв е ефектът върху показателите по банкови договори, ако покритията са обвързани с печалба или собствен капитал.
Първото годишно приключване в евро е удобен момент да се прегледа политиката. Подходът към сравнителните данни и курсовите разлики е разгледан в материала ни за първия годишен отчет в евро, а подготовката на финансовия отдел – в годишното приключване в евро. Изменението на политиката се отразява в приложенията към отчета, който се обявява по реда, описан в материала за ГФО в Търговския регистър.
Стандартът в движение и българската данъчна тежест
Страницата на МСС 2 при IFRS Foundation е в режим на стандарт от 2026 г., като МСФО 18, издаден през април 2024 г., е внесъл в него само последващи изменения (IFRS Foundation). Правилата за формулите на себестойността остават същите: специфична идентификация, FIFO и средна претеглена стойност.
Поводът да се наблюдава данъчната страна е сравнението с ЕС. Данъчната тежест, измерена като данъци и социални осигуровки към БВП, е 30,6% за България през 2025 г. при 40,7% средно за ЕС, който се покачва от 40,2% през 2024 г. (Евростат). България остава с около 10 пункта по-ниска от средното за ЕС, но във всяка държава печалбата, която методът на запасите измества между години, се облага по действащата към момента ставка.
Източници
- IAS 2 Inventories — IFRS Foundation
- Inventory accounting – IFRS Accounting Standards vs US GAAP — KPMG
- Roadmap: IFRS and US GAAP comparison – 1.4 Inventories — Deloitte
- EU and euro area tax-to-GDP ratio up in 2025 — Евростат
Свързани материали
Не е инвестиционен, правен или данъчен съвет. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@ceoforum.bg.