Балотажът на 1 ноември и бизнесът – какво зависи от президента и какво не

На 1 ноември избирателите избират президент и вицепрезидент между две листи: Андрей Гюров – Георги Кандев и Илияна Йотова – Кирил Вълчев (ЦИК). За фирмите изборът е важен не заради данъците и бюджета – те не са в правомощията на държавния глава. Важен е заради три лоста: правото да върне приет закон, назначаването на служебно правителство, когато парламентът не състави кабинет, и датите на изборите (Президент на Република България).

Текстът описва правомощията по Конституцията и календара до встъпването в длъжност. Той не оценява кандидатите и програмите им.

Какво не решава президентът

Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет. Народното събрание приема бюджета, установява данъците и определя размера им (Президент на Република България). Министерският съвет ръководи вътрешната и външната политика на страната.

Затова минималната заплата, осигурителният таван и данъчните ставки не зависят пряко от резултата на 1 ноември. За 2027 г. те се решават от правителството и парламента: проектобюджетът за 2027 г. все още е проект.

Ветото: забавяне, не отмяна

Президентът може мотивирано да върне приет закон за ново обсъждане в Народното събрание. Парламентът не може да откаже обсъждането, но може да приеме закона повторно с мнозинство от повече от половината от всички народни представители (Президент на Република България). При 240 депутати това са поне 121 гласа.

Повторно приетият закон се обнародва до 7 дни от получаването му (Президент на Република България). Обикновено приетите актове се обнародват в „Държавен вестник“ не по-късно от 15 дни след приемането им.

За бизнеса практическият ефект е във времето. Върнат данъчен, трудов или регулаторен закон влиза в сила по-късно, а за повторното му приемане е нужно абсолютно мнозинство. Ветото не може да спре закон, който има подкрепата на 121 депутати.

Служебните кабинети и изборите

Ако парламентът не успее да състави правителство, президентът след консултации с парламентарните групи назначава служебно правителство и насрочва избори в двумесечен срок (Президент на Република България). Основната задача на служебното правителство по Конституцията е да организира честни и свободни избори, а ограничения в правомощията му могат да бъдат въведени със закон.

Изборите за Народно събрание и за органи на местното самоуправление също насрочва президентът (Президент на Република България). От април 2021 г. до април 2026 г. в България са проведени осем избора за Народно събрание, по данните на ЦИК (ЦИК). При предсрочни избори именно президентът назначава служебния кабинет и определя датата на вота.

Източник: Конституция на Република България (Президент на Република България).

Външна политика и сигурност

Президентът представлява България в международните отношения и сключва международни договори в случаите, определени със закон. Ръководителите на дипломатическите представителства назначава по предложение на Министерския съвет (Президент на Република България). Той е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председателства Консултативния съвет за национална сигурност.

Самата външна и вътрешна политика обаче се ръководи от Министерския съвет (Президент на Република България).

Първият тур в числа

По окончателните данни на ЦИК Илияна Йотова и Кирил Вълчев получиха 528 951 действителни гласа, а Андрей Гюров и Георги Кандев – 486 232 (ЦИК). Разликата е 42 719 гласа. Гласуваха 1 525 034 души, а активността според ЦИК е 22,98% (ЦИК).

Никоя листа не събра над половината гласове при гласували под половината избиратели, затова ЦИК насрочи нов избор (ЦИК, БТА). На балотажа печели листата с повече гласове, без праг за активност (Президент на Република България).

Календарът до 22 януари

• 30 октомври: последен ден на кампанията между двата тура (ЦИК).
• 1 ноември: балотаж; секциите са отворени от 7:00 до 20:00 ч.
• до 48 часа след края на изборния ден: ЦИК обявява резултатите (ЦИК).
• до един месец след изборите: Конституционният съд решава споровете за законността на избора, ако има такива (Президент на Република България).
• 22 януари 2027 г.: изтича мандатът на сегашния държавен глава (Сега).

До 22 януари законите, приети от Народното събрание, обнародва или връща сегашният президент. Това важи и за бюджетните закони за 2027 г., ако бъдат приети дотогава. Дефицитът и дългът, с които държавата влиза в бюджета, са описани в данните за 2025 г., а оценката на Европейската комисия за икономиката – в доклада на ЕК за България.

Резултатите от 1 ноември ще добавим след публикуването им от ЦИК.