30 октомври 2026 г.
бизнес медия за висши ръководители
Лайфстайл

Само 1,4% от заетите в България работят основно от вкъщи, а в ЕС са 8,8%

Данни на Евростат за 2025 г. и правилата на Кодекса на труда за работа от разстояние: договор, оборудване за сметка на работодателя, работно време и безопасност.

От Редакция на CEO Forum Публикувано: 4 мин. четене
Лаптоп, бележник и чаша кафе на дървена маса
Снимка: Free-Photos (Pixabay) · CC0, източник

През 2025 г. едва 1,4% от заетите на възраст 15–64 години в България обикновено работят от вкъщи, а средно в ЕС делът е 8,8% (Евростат). Още 2,6% у нас и 14,2% в ЕС работят от вкъщи понякога. Само Румъния е с по-нисък дял от България (1,3%). Работата от разстояние е уредена в чл. 107з – 107п от Кодекса на труда, като разпоредбите са изменени с „Държавен вестник“, бр. 27 от 2024 г. (Lex.bg). За фирмите, които вече имат или обмислят такива договори, важат конкретни изисквания.

Какво показват данните на Евростат

Евростат следи два показателя от проучването на работната сила: колко от заетите обикновено работят от вкъщи и колко го правят понякога. Данните за България и ЕС са следните (Евростат):

Година България, обикновено ЕС, обикновено България, понякога ЕС, понякога
2019 0,5% 5,4% 0,6% 9,0%
2021 2,8% 13,3% 3,7% 10,8%
2023 1,0% 8,9% 1,8% 13,3%
2025 1,4% 8,8% 2,6% 14,2%

Пикът у нас е през 2021 г., когато 2,8% от заетите обикновено са работили от вкъщи, а в ЕС – 13,3% (Евростат). После и двата дяла падат, като в България през 2024 и 2025 г. отново леко растат – до 1,2% и 1,4%. В ЕС обаче продължава да расте работата от вкъщи „понякога“ – от 9,0% през 2019 г. до 14,2% през 2025 г., тоест гъвкавият режим се превръща в навик. България е на другия край на подредбата. Най-високи са Финландия (20,5%) и Ирландия (19,2%), а най-ниски – Румъния, България (1,4%), Гърция (2,3%) и Италия (2,7%).

Разликата остава и сред наетите по трудов договор. През 2025 г. наетите в България, които обикновено работят от вкъщи, са 1,0%, а в ЕС – 7,3% (Евростат).

Какво казва Кодексът на труда

Законът нарича това „работа от разстояние“. Тя е форма на организация на работата извън помещенията на работодателя чрез информационни технологии, която преди това е била или би могла да бъде извършвана в тях (Lex.bg). Режимът е доброволен. Работодателят може да предложи преминаване към него с допълнително споразумение към трудовия договор, а отказът на служителя не може да има неблагоприятни последици за него. Служителят също може да предложи преминаване.

Мястото и характерът на работата се определят в индивидуалния трудов договор. От 2024 г. в него може да се уговори повече от едно място, като работодателят може да промени мястото за не повече от 30 работни дни годишно по писмено искане на служителя (Lex.bg). В договора или във вътрешни актове се уговарят правила за възлагане и отчитане на работата. Ако отчитането е през информационна система, работодателят дава писмена информация за данните, които системата събира и съхранява. При алгоритмично управление служителят може да поиска проверка на решението на системата.

Оборудване, интернет и разходи

Служителят осигурява работно място извън предприятието (Lex.bg). Работодателят осигурява за своя сметка необходимото оборудване и консумативи, софтуер, техническа профилактика, устройства за комуникация, включително интернет свързаност, и защита на данните. В договора може да се уговори ползване на собствено оборудване на служителя, заедно с всички права и задължения, които произтичат от това. Служителят отговаря за правилното съхранение на предоставеното оборудване и сигнализира веднага при повреда.

Работно време и безопасност

Работното време се уговаря в договора, като се спазват междудневната и седмичната почивка (Lex.bg). Договорът може изрично да изключи извънредния труд, нощния труд и труда по време на национални празници. Действително отработеното време се отразява ежемесечно в документ по образец на работодателя или се отчита чрез автоматизирана система, като служителят може да поиска достъп до данните в нея.

Служителите от разстояние имат същите права по здравословни и безопасни условия на труд като останалите (Lex.bg). Работодателят носи отговорност за тези условия и е длъжен да предприеме мерки, за да гарантира, че към датата на възникване или промяна на правоотношението работното място отговаря на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Служителят от своя страна дава на работодателя писмена информация за характеристиките на работното място. Самият служител отговаря за спазването на политиката на предприятието за безопасност и здраве и трябва да уведоми веднага за всяка злополука на работното място. Служителят може сам да поиска посещение на работното му място от дирекция „Инспекция по труда“, а работодателят и контролните органи имат достъп до работното място само в рамките на уговореното, с предварително уведомяване и със съгласие на служителя.

Какво да е уговорено в договора

В индивидуалния договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения във връзка с работата от разстояние (Lex.bg). Законът препраща към договора или към вътрешните правила за мястото и характера на работата, възлагането и отчитането, оборудването и разходите, работното време и информацията за безопасност. Фирма с такива служители може да провери дали договорите им отразяват промените от 2024 г. Този материал описва текста на закона и не е правен съвет.

Източници

  1. Employed persons working from home as a percentage of the total employment, by sex, age and professional status (lfsa_ehomp) — Евростат
  2. Кодекс на труда (консолидиран текст) — Lex.bg

Още по темата

Материалът е подготвен от Редакцията на CEO Forum по публично достъпни официални данни и източници, посочени по-горе. Не е инвестиционен, правен или данъчен съвет. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@ceoforum.bg.