Зависимост от един доставчик на връзка и облак – геополитическият риск за фирмите

Зависимостта от един доставчик на свързаност вече е бизнес риск с конкретна дата. От 13 октомври 2026 г. Starlink в Украйна не поддържа връзка с дронове, които летят по-бързо от 160 км/ч. Към 23 октомври украински официални лица твърдят, че ограниченията продължават (Reuters (Honolulu Star-Advertiser)). Европейската мрежа IRIS² ще започне да предоставя услуги постепенно от 2029 г. и е предназначена за държавни потребители (Европейска космическа агенция (ESA)). В същото време само 17,8% от българските фирми плащат за облачни услуги при 52,7% средно за ЕС (БТА). Повечето компании тепърва ще избират доставчик, а ЕС точно сега пише правилата за суверенитета му.

Какво показа случаят със Starlink през октомври

Ограниченията засягат терминали на дронове, с които украинската армия насочва удари на фронта (Reuters (Honolulu Star-Advertiser)). Кой ги е наложил, публично не е потвърдено. Съветник на украинския президент допуска, че отделните случаи с по-висока скорост се дължат на алгоритъм на SpaceX или на условията на ползване. Проблемите съвпадат по време с влошаването на отношенията между Киев и Вашингтон.

За бизнеса поуката не е военна. Частен доставчик може да промени параметрите на услугата едностранно и без обяснение, а клиентът с един канал няма с какво да ги замени. Аналогията за една фирма е облакът. Сред фирмите в ЕС, които плащат за облак, 85,2% ползват през него електронна поща, а 58,2% – финансов или счетоводен софтуер (БТА). Ако зависят от един доставчик, при спиране на услугата те губят двете функции едновременно.

Как ЕС отговаря на зависимостта от един доставчик

На 3 юни Комисията представи пакет, който цели да намали зависимостта от доставчици извън ЕС при чиповете, изкуствения интелект, облака и отворения код (ERA Portal Austria (Федерално министерство на образованието, науката и изследванията)). Законодателният акт за развитие на облака и ИИ (CADA) предвижда трикратно увеличение на капацитета на центровете за данни в ЕС за 5 до 7 години и обща рамка за оценка на суверенитета. Предвидени са изисквания за суверенитет към доставчиците на облак за банките, енергетиката и здравеопазването (Tech.eu).

Рамката има четири нива на гаранции. Най-високото изисква доставчикът да не е под контрола на трета държава и да има европейски сертификат за киберсигурност с ниво „високо“ (Hogan Lovells). Правилата действат основно чрез обществените поръчки: публичните органи трябва първо да оценят риска и след това да изберат услуга с подходящото ниво. Предложенията предстои да бъдат договорени от Европейския парламент и Съвета (ERA Portal Austria (Федерално министерство на образованието, науката и изследванията)).

Частните фирми не са пряко задължени. Ние обаче очакваме изискванията да стигнат до тях по веригата, щом доставят на държавата или на критични сектори. Пакетът допълва правилата за големите платформи, които разгледахме в анализа за печалбите на технологичните компании и Законодателния акт за цифровите пазари.

Сателитната връзка за фирмите до 2029 г.

На 7 август Комисията и консорциумът SpaceRISE добавиха 66 спътника към IRIS². Така мрежата става 348 спътника: 330 в ниска и 18 в средна околоземна орбита (Европейска космическа агенция (ESA)). Потребителите са оторизирани държавни структури, отбраната и службите за спешно реагиране. Компаниите няма да имат пряк достъп в началото, затова европейската алтернатива за бизнеса ще дойде чрез търговските оператори.

Първа промяна идва през май 2027 г. Тогава изтичат лицензите на двете американски компании, които държат обхвата 2 GHz за мобилни сателитни услуги в Европа (Правителство на Испания (La Moncloa)). Комисията предлага една трета от обхвата да отиде за критични комуникации, сигурност и отбрана. Останалите две трети са за търговски услуги като директна връзка до телефона и интернет на нещата. Неевропейските оператори ще могат да получат най-много една трета от честотите, а един оператор – не повече от 2x10 MHz (Light Reading). Председателят на американската Федерална комисия по комуникациите вече намекна за ответни мерки.

Deutsche Telekom, Orange, Telefónica и Vodafone подписаха на 19 октомври писмо за намерение за обща кандидатура за тези честоти (AJ Bell (Alliance News)). Те искат да изградят в Европа наземната инфраструктура, но без да инвестират пряко в спътници. Партньорът за самото съзвездие още не е избран. По наша оценка между май 2027 г. и 2029 г. пазарът ще се преразпредели. Договорите за резервна сателитна връзка, които се подписват сега, вероятно ще надживеят сегашния режим на лицензиране.

Облакът в България – малко ползватели и предстоящ избор

България е последна в ЕС, след Румъния с 24,9% и Гърция с 24,3% (БТА). За две години делът у нас е нараснал с 0,3 пр. п., а в ЕС – със 7,4 пр. п. (по наше изчисление по данни на БТА). Българските фирми днес са точно там, където беше средното за ЕС през 2014 г.. Начело са Финландия със 79,2% и Италия със 75,6%.

Ниската база има и предимство. Най-голямата част от прехода към облак у нас тепърва предстои. Условията за местоположение на данните и за изход от договора ще излязат по-евтино, ако са заложени още при първия договор, а не при предоговаряне. Изоставането на българските компании разглеждаме подробно в текста защо дигитализацията на бизнеса е важна.

NIS2 изисквания за сигурност към доставчиците

Народното събрание прие окончателно промените в Закона за киберсигурност, с които се въвежда NIS2, на 5 февруари 2026 г. (EY България). Те обхващат съществените и важните субекти. Към енергетиката, транспорта, банките и цифровата инфраструктура се добавят космосът, пощенските и куриерските услуги, отпадъците и храните. В тези сектори под действието на закона попадат всички средни и големи предприятия.

Сред задължителните мерки е сигурността на веригата на доставки, включително отношенията с преките доставчици (EY България). За значим инцидент се подава ранно предупреждение до 24 часа и уведомление до 72 часа. Зависимостта от един доставчик на връзка или облак е точно рискът, който тази оценка трябва да покаже. Спиране на услугата от трета страна също може да се окаже инцидент, който трябва да бъде докладван.

Какво да провери фирмата в договорите за връзка и облак

При преглед на договорите обикновено се проверяват следните точки:

• къде се съхраняват данните и метаданните; базовото ниво на CADA изисква това да е в ЕС (Hogan Lovells);
• кой контролира доставчика и дали е под юрисдикцията на трета държава;
• дали критичните комуникации имат втори канал през друг оператор;
• какви са условията, при които доставчикът може да промени услугата едностранно;
• дали застраховката покрива прекъсване по вина на доставчик; вариантите са описани в материала как фирмата да избере застраховка, включително за кибер риск.

Сроковете за следене са три. Лицензите в обхвата 2 GHz изтичат през май 2027 г. (Правителство на Испания (La Moncloa)). Правилата за честотите и CADA минават през Парламента и Съвета (Light Reading, ERA Portal Austria (Федерално министерство на образованието, науката и изследванията)). Услугите на IRIS² започват от 2029 г. (Европейска космическа агенция (ESA)).

Въпроси и отговори

Може ли частна фирма да ползва IRIS²

В началото мрежата е за оторизирани държавни потребители, отбраната и службите за спешно реагиране (Европейска космическа агенция (ESA)). Бизнесът ще ползва европейски сателитни услуги чрез търговските оператори в обхвата 2 GHz (Правителство на Испания (La Moncloa)).

Дали фирмата ми попада под NIS2

Това зависи от сектора и от размера. Засегнати са средните и големите предприятия в изброените сектори, а компетентните органи вписват субектите в централен регистър (EY България).

Задължава ли CADA фирмите да сменят облачния си доставчик

Не. CADA е предложение и засега действа основно чрез обществените поръчки (ERA Portal Austria (Федерално министерство на образованието, науката и изследванията), Hogan Lovells). Доставчиците на държавата и на критичните сектори обаче трябва да очакват изискванията за суверенитет да влязат в техните договори.