Starlink в Украйна и рискът от частна критична инфраструктура

Starlink в Украйна отново показа колко крехка е връзката, когато критичната инфраструктура принадлежи на една частна компания. От 14 октомври 2026 г. украинските власти съобщаваха за ограничения на сателитната услуга, които прекъсват управлението на дронове и провалят бойни мисии (Reuters (публикувано от Internazionale), TIME). Пълната скорост беше възстановена на 24 октомври, след повече от седмица смущения (NPR (публикувано от KPBS)). През март 2025 г. Илон Мъск уверяваше, че Starlink никога няма да изключи терминалите си в Украйна.

Какво се случи със Starlink в Украйна през октомври

Ограниченията засегнаха и Starshield, военната версия на услугата, която се доставя по договори с американското правителство (TIME). Скоростта е била ограничена до около 100 мили в час, а това пречи на прихващането на дронове (NPR (публикувано от KPBS)). При възстановяването украинското министерство на отбраната отчете стабилна връзка дори при скорост на терминала над 400 км/ч.

Обясненията се разминават. Мъск заяви, че украинската армия е нарушила условията за ползване, като е използвала услугата за настъпателни удари с дронове, и че тази възможност вече е затворена (TIME, NPR (публикувано от KPBS)). Украинската страна отговори, че Starlink не работи над руска територия, а ограниченията правят ударите в дълбочина физически невъзможни.

Кой държи ключа на услугата

Още на 14 октомври Мъск написа, че Starshield е собственост на правителството на САЩ и че ограниченията на скоростта и ползването се решават от американската армия и последно от президента (NPR (публикувано от KPBS)). Администрацията на Тръмп отрече да се е намесвала. На 15 октомври Reuters цитира няколко служители, според които нареждането е дошло от Белия дом, а висш американски служител отрече президентът да е участвал (TIME). Зеленски заяви, че SpaceX е действала след сигнал от американското правителство.

Нашият извод е, че за ползвателя няма голямо значение дали ключът е бил у собственика, или у правителството на неговата държава. И в двата случая решението се взема извън юрисдикцията на страната, която зависи от услугата (TIME, NPR (публикувано от KPBS)). Изследователи, цитирани от TIME, посочват разликата с класическите доставки. Купеното оръжие остава собственост на купувача, докато сателитната услуга изисква постоянно разрешение от доставчика. Обикновено договорите уточняват кой може да включва и изключва услугата, но тук правилата остават неясни.

Цената на зависимостта, платена от Полша

Варшава е най-видимият платец в тази история. Полското министерство на цифровизацията е отделило близо 323 млн. злоти за Starlink за Украйна през 2022–2024 г. Сумата покрива над 24 500 терминала и месечните абонаменти (RMF24). Стандартният абонамент струва 528,90 злоти бруто на месец, а специалният – 1383,75 злоти, като Полша плаща само реално активираните услуги.

Външният министър Радослав Сикорски оценява разходите на около 50 млн. долара годишно. По думите му Полша е осигурила половината от 42 000 терминала в Украйна (The Kyiv Independent). На 14 октомври 2026 г. той публично попита Мъск дали отново прави политика с продуктите си и предупреди, че европейските клиенти наблюдават (Reuters (публикувано от Internazionale)). Още през март 2025 г. Варшава заяви, че ще търси други доставчици, ако SpaceX се окаже ненадеждна.

Казусът показва, че плащането и контролът са в различни ръце. Полша финансира абонамента, но решението за скоростта не е взето във Варшава (Reuters (публикувано от Internazionale), NPR (публикувано от KPBS)). Полският вицепремиер по цифровизацията беше предупредил, че спирането на достъпа ще предизвика международна криза, защото на практика прекратява договор на компания с държава от ЕС (The Kyiv Independent).

IRIS² и европейската алтернатива след 2029 г.

ЕС подписа 12-годишната концесия за IRIS² с консорциума SpaceRISE на 16 декември 2024 г. (Европейска космическа агенция (ESA)). На 7 август 2026 г. Комисията и консорциумът подписаха споразумение за изпълнение. То добавя 66 спътника в ниска орбита и вдига основното съзвездие до 348. Първите изстрелвания са планирани за 2029 г., а услугите ще се въвеждат постепенно след това.

Финансирането идва от бюджета на ЕС за 2028–2034 г. и от вноски на държавите (Европейска космическа агенция (ESA)). Полша дава 656 млн. евро, Унгария – 500 млн. евро, а Испания – между 1,6 и 2 млрд. евро. Така Варшава плаща за американската услуга и едновременно финансира европейската ѝ алтернатива (The Kyiv Independent). Още през 2025 г. френският оператор Eutelsat водеше разговори с ЕС за евентуална замяна на Starlink в Украйна.

Мащабът остава несравним. По наше изчисление по данни на RMF24 и ESA активните спътници на Starlink още през март 2025 г. са били около 19 пъти повече от целия планиран състав на IRIS² (RMF24, Европейска космическа агенция (ESA)). Изследователи, цитирани от TIME, отбелязват, че европейските оператори не предлагат същата скорост и наличност, а изграждането на алтернатива изисква години (TIME). Програмата е отворена за стартъпи, малки и средни фирми в космическите технологии, което дава шанс и за доставчици извън големите концерни.

Рискът от един доставчик за българските фирми

Зависимостта от малко на брой технологични доставчици засяга и бизнеса, не само армиите. През 2025 г. 52,74% от фирмите в ЕС са плащали за облачни услуги, а 40,89% от всички фирми попадат в групата на силно зависимите от облака, защото ползват сложни услуги (Евростат).

България е на последно място в ЕС с 17,83%, което по наше изчисление е почти три пъти под средното за Съюза (Евростат). Ниската база е и предимство. Българските фирми могат да договорят условията за непрекъснатост още в първия си договор, вместо да ги поправят по-късно. Причините за изоставането са разгледани в анализа защо дигитализацията на бизнеса е важна.

Регулаторната рамка вече изисква внимание към доставчиците. Директивата NIS2 обхваща 18 критични сектора, сред които и космическия, а националните стратегии трябва да съдържат политики за сигурност на веригата на доставки (Европейска комисия). Срокът за транспониране изтече на 17 октомври 2024 г., а за неспазване на мерките за управление на риска отговаря висшето ръководство.

Какво да проверят фирмите в договорите с технологични доставчици

Епизодът със Starlink подсказва конкретни въпроси за борда и финансовия директор. Отговорите не заместват правна консултация, но показват къде е съсредоточен рискът (TIME, Европейска комисия).

• Кой може да спре или ограничи услугата и по каква процедура, включително по искане на държавата, в която е регистриран доставчикът (TIME, NPR (публикувано от KPBS)).
• Кои употреби забраняват условията за ползване и доколко широко доставчикът може да ги тълкува.
• Чие остава оборудването, ако абонаментът бъде прекратен (RMF24).
• Има ли резервен канал от доставчик в друга юрисдикция, каквато цел си постави Полша (The Kyiv Independent).
• Как изискванията на NIS2 за сигурност на веригата на доставки се отразяват в договора (Европейска комисия).

Същата логика важи за облака и платформите на големите технологични компании, разгледани в материала за печалбите на големите технологични компании и Законодателния акт за цифровите пазари.

Въпроси и отговори

Може ли SpaceX да ограничи Starlink в отделна държава? През октомври 2026 г. ограничението в Украйна беше факт, а Мъск го обясни с нарушение на условията за ползване (TIME, NPR (публикувано от KPBS)). За военната версия Starshield той посочи, че решенията взема правителството на САЩ.

Кога IRIS² ще може да замести Starlink? Първите изстрелвания са планирани за 2029 г., а услугите ще се разгръщат постепенно (Европейска космическа агенция (ESA)). Системата е насочена основно към сигурна връзка за държавни потребители.

Попада ли космическият сектор под NIS2? Да, космическият сектор е сред 18-те сектора, които директивата обхваща (Европейска комисия).