Коефициент на Джини за България е 37,7 при 29,2 средно за ЕС

Коефициентът на Джини за България е 37,7 за 2025 г. Това е най-високата стойност в ЕС, където средното е 29,2 (Евростат). По наше изчисление по данни на Евростат разликата спрямо средното за съюза е 8,5 пункта, а преднината пред втората в класацията Латвия е 2,1 пункта. През 2024 г. показателят у нас беше 38,4, така че подобрение има, но страната остава на първо място по неравенство на доходите (Национален статистически институт, Paragraf.bg).

Какво измерва коефициентът на Джини

Показателят сравнява реалното разпределение на доходите в една страна с положение, при което всички получават точно еднакво. Стойност 0 означава пълно равенство, а 100 означава, че целият доход отива при един човек (Евростат, Paragraf.bg). Измерва се доходът, който остава след данъците и социалните трансфери.

Евростат го изчислява върху т.нар. еквивалентен разполагаем доход. Нетният доход на домакинството се дели на скала с тегло 1,0 за първия възрастен, 0,5 за всеки следващ член на 14 и повече години и 0,3 за всяко дете под 14 години (Евростат, Statistics Explained). Така семейство с деца и самостоятелно живеещ човек стават сравними. Данните идват от европейското изследване на доходите и условията на живот EU-SILC.

Къде е България в ЕС

Най-равномерно са разпределени доходите в Словакия, Белгия и Чехия. Балтийските страни и България са в другия край на класацията (Евростат).

По наше изчисление разстоянието между първата и последната страна в съюза е 14,7 пункта (Евростат). Средният показател за ЕС пада с 0,2 пункта за година, а българският – с 0,7, така че разликата спрямо средното намалява от 9,0 на 8,5 пункта (по наше изчисление по данни на Евростат и НСИ) (Национален статистически институт). Ако разликата се стопява с половин пункт годишно, по наша сметка изравняването би отнело около 17 години. Числото показва мащаба на разликата и не е прогноза.

Неравенството в България от 2021 до 2025 г.

Националният статистически институт публикува стойността за 2025 г. още на 23 април 2026 г., половин година преди сравнението на Евростат (Национален статистически институт). В неговите данни има и второ мерило, съотношението S80/S20. То показва колко пъти общият доход на най-богатите 20% от населението надхвърля дохода на най-бедните 20%.

Тенденцията не е равномерна. Джини слиза до 37,2 през 2023 г., година по-късно се връща на 38,4 и после отново пада (Национален статистически институт). По наше изчисление спадът за четири години е 2,0 пункта. Съотношението S80/S20 обаче е 7,0 и през 2024, и през 2025 г. Наш прочит на числата е, че последното подобрение идва от средата на разпределението, а не от по-малка разлика между двата края.

Защо годината в данните подвежда

„Джини за 2025 г.“ всъщност описва доходите от 2024 г. Изследването събира данните за доходите от предходната календарна година, а останалите характеристики на домакинствата се отнасят за годината на анкетата (Евростат, Statistics Explained). Това е най-честата грешка при тълкуването на показателя.

На практика промените в заплатите, пенсиите и цените през 2025 и 2026 г. ще се видят в следващите две издания на изследването (Евростат, Statistics Explained). Ръстът на цените, описан в анализа ни за инфлацията в България през 2026 г., засега не е отразен в тези числа. Ако НСИ запази досегашния си график, данните за доходите от 2025 г. ще излязат през пролетта на 2027 г. (Национален статистически институт).

Бедността пада по-бързо от неравенството

Двата показателя често се бъркат. Делът на хората в риск от бедност, изчислен спрямо фиксиран праг от 2019 г., в България е паднал с 15,3 пункта до 7,3% (Евростат, Statistics Explained, Paragraf.bg). За ЕС същият показател слиза от 16,5% през 2019 г. до 13% през 2025 г., а в Румъния спадът е 17,4 пункта до 6,4%.

Относителната бедност обаче остава висока. Линията на бедност за 2025 г. е 866,67 лв. средномесечно на човек. Тя е с 13,5% по-висока от година по-рано, а под нея живеят 21,2% от населението (Национален статистически институт). Доходите в долния край на разпределението растат реално, но разстоянието до средата се свива бавно (Paragraf.bg). Изследване на МВФ описва същото раздалечаване и за периода след световната финансова криза, когато абсолютната бедност намалява, а неравенството расте (Международен валутен фонд).

Какво стои зад високото неравенство

Изследването на МВФ свързва ръста на неравенството с два фактора. Единият е по-голямото неравенство на пазарните доходи, а другият е по-слабото преразпределение през бюджета (Международен валутен фонд). Плоският данък е намалил изравняващия ефект на преките данъци. Социалните разходи са ниски като дял от БВП, насочени са към малко на брой рискове и стават все по-неефективни при преразпределението. Изследването е от 2020 г. и не отразява по-новите промени в политиките.

Трансферите все пак имат голям ефект. Преди всички социални трансфери, включително пенсиите, в риск от бедност биха били 45,4% от населението. Само с пенсиите делът е 29,0%, а след всички трансфери пада до 21,2% (Национален статистически институт). По наше изчисление пенсиите свалят бедността с 16,4 пункта, а останалите обезщетения и помощи – с още 7,8 пункта. Затова бюджетните решения, описани в анализа ни за дефицита и дълга на България, пряко влияят върху следващите стойности на Джини.

Неравенството в доходите и решенията на бизнеса

За фирмите показателят има пряка връзка с пазара на труда. Работещите бедни в България са 11,8% от заетите на възраст 18–64 години. При работещите на непълно работно време делът е 34,2%, а при работещите на пълно време – 10,0% (Национален статистически институт). Сред безработните в риск от бедност са 55,1%. Тези разлики допълват картината от анализа ни за пазара на труда в България.

При пазарен анализ средният доход надценява покупателната способност на типичния клиент. Когато доходът на горните 20% е седем пъти по-голям от този на долните 20%, средната стойност се влияе силно от най-високите доходи (Национален статистически институт). По-надежден ориентир са медианният доход и разпределението по квинтили в таблиците на НСИ. Детската бедност също показва къде е натискът върху семейните бюджети. В риск от бедност са 27,0% от децата, а трансферите свалят този дял с 13,4 пункта.

Официалните стойности за всички държави членки са в таблица ilc_di12 на Евростат (Евростат). Националните данни, разбити по групи, излизат всяка година в изданието на НСИ за индикаторите за бедност и социално включване (Национален статистически институт).

Въпроси и отговори

Какъв е коефициентът на Джини за България? За 2025 г. той е 37,7, най-високият в ЕС, при средно 29,2 за съюза (Евростат). Стойността отразява доходите, получени през 2024 г. (Евростат, Statistics Explained).

Каква е разликата между коефициента на Джини и S80/S20? Джини обобщава цялото разпределение на доходите в едно число от 0 до 100 (Евростат). S80/S20 сравнява само най-богатите и най-бедните 20% и за България е 7,0 (Национален статистически институт).

Кога излизат новите данни? НСИ публикува националните резултати през пролетта, като изданието за 2025 г. излезе на 23 април 2026 г. (Национален статистически институт). Евростат публикува сравнението между държавите по-късно, като тазгодишното излезе на 23 октомври 2026 г. (Евростат).